Като бях малка, най-голямата обида, която можеше да бъде изречена по адрес на хлапе, беше, че то е разглезено. Това не беше фраза, която се употребяваше често, но жилеще силно. Никой не искаше да чуе, че детето му е разглезено.
Днес тази фраза се използва доста рядко, но вероятно защото толкова много деца са разглезени. Дали употребата на думата се е понижила, докато проблема е нараствал? От любопитство проверих тълкуванието на думата „разглезвам“ – беше обяснена като "да вредиш на характера на детето чрез прекалена снизходителност".
Убедително.
Трудно е да възпитаваш и е особено трудно да възпитаваш, когато имаш дългосрочни цели, но се сблъскваш с потискащи краткотрайни проблеми. Когато детето пищи, защото иска близалка, е много по-лесно да му дадем близалката, за да опазим мира. Когато се оплаква, че всичките му приятелчета имат най-новото и скъпо каквото-и-да-е, е много по-лесно да му го купите, за да бъде щастливо. Когато домът ви е мръсен, е по-лесно да почистите сами, вместо да го научите как се прави и да настоявате да върши своята част.
По-лесно е да глезиш детето си и вероятно затова го правим. По-лесно е и прави детето щастливо. Все пак не е ли това целта ни – щастливи деца?
Надявам се, че не.
Мерилото за успешно възпитание определено не е щастливо дете. Добре приспособимо, отговорно, мило и безкористно? Абсолютно. Щастливо и разглезено? В никакъв случай.
Прочетете отново дефиницията на „разглезен“. Твърде снизходителни сме и даваме на децата си прекалено много неща, от които не се нуждаят и по този начин нараняваме характера им. Опитваме се да оправдаем снизходителността, казвайки си, че показваме любов. Казваме си, че даваме на децата ни всичко, което не сме имали. Убеждаваме се сами, че не искаме да се чувстват различни и изолирани.
Казваме си много неща, но забравяме да си кажем истината.
Истината е, че като им даваме всичко, което искат, е обратното на това да им показваме любов. Така им показваме, че са центърът на Вселената и ги учим, че целта на живота им е задоволяване на материалните им желания.
Осъзнаваме ли какво вършим? Може би не. Ако бяхме наясно, че нараняваме характера им, със сигурност щяхме да спрем. Заслепени сме за вредата, която нанасяме. Вие сте виждали същото, което и аз. 2-годишни хлапета, които управляват семейството си и родители, които се страхуват да наложат режим и молят, вместо да нареждат. 5-годишни, които пищят за играчки в магазина и ги получават „просто така“. 10-годишни, които носят само маркови дрехи. 18-годишни, които карат по-луксозни автомобили от родителите си и носят чанти, струващи стотици.
Децата са разглезени, родителите се поддават, а обществото страда.
Не става дума за това дали можем да си позволим тези вещи или не. А в много случаи не можем – теглим кредити, взимаме заеми. Работим извънредно, за да можем да осигурим на децата ни това, което искат. Не харчим „излишните“ си пари – харчим единствените си пари. Стресираме се, за да подарим на децата неща, за които те дори не си помръдват пръста. Дори и да можем да си позволим всичко това, без всичките тези извънредни усилия, не трябва да го правим. Смисълът на живота не е в притежанието, но когато разглезваме децата си, ги учим, че е точно това.
Да отказвате на детето си няма да му навреди. Няма да разбие живота им и няма да ги остави без приятели. Да, може и да се цупят малко. Да, може да са малко по-различни от съучениците си. Да, може да означава, че вашето семейство не е като другите. Но това не е ли нещо хубаво?
Когато детето ви порасне и разбере защо сте държали на позицията си, то ще осъзнае, че сте го учили какво е важно в живота. То ще види, че жертвите водят до по-големи благословии. Ще види, че сте го обичали достатъчно, за да можете да му кажете „не“.
Любовта е търпелива. Любовта е мила. И знаете ли какво още? Любовта не разглезва.
НАЗАД
