Вдъхновяващи пролетни стихове

Днес, точно в 6.31 ч., посрещнахме пролетта! 

Причината датата на пролетното равноденствие да е различна всяка година е, че тя варира между 20 март, 21 или 22 март за северното полукълбо. Календарната дата зависи от това колко години са минали от последната високосна.

Нека заедно се вдъхновим за приятни пролетни моменти с някои от най-красивите български стихове, посветени на сезона на новото начало.

Палитрата на Пролетта

Когато Бог е сътворявал света,
първо е създал Пролетта...
... Разтворени длани на младо момиче
и ухание на зюмбюл и свенливо кокиче.
Напъпила иглика в усмивка красива
и синчец в очите на млада самодива.
Лазурна синева и млада избуяла трева.
Събудени сокове за живот и порив нов.
Приказна фея е дошла при нас
и в бяла одежда разпръсква красиви
напъпили и звънливи, безброй цветове,
във феерия розово-бяла
започва пролетния бал.
И всяка градина става пъстра картина
като от детска рисунка оживяла до нас.
За този празник изящен
ти трябват единствено истински сетива.
Поканен е всеки,
наистина всеки с добра човешка душа.

Гергана Стефанова

Минзухар

Току-що пролетното слънце
изпрати първичка целувка на полето –
и ти прибърза, минзухарче,
да вирнеш хубава главица
към небето.
На младата пролет първа рожбо,
кому е твоята усмивка
росна, блага?
О, нивга младенец невинен
така благат не е поглеждал
майка драга!
А никаква ли черна мисъл
под грейнало чело не криеш,
цвете мило?
Че може утре замразено
да клюмнеш мъртво, щом си толкоз
подранило?
Напразно питам. Ти спокойно
и радостно лице подлагаш
на лъчите,
тъй щедро днеска що разлива
засмяно блесналото слънце
в синевите.
Цъфти безгрижно! Тъй сърцето,
когато щастието грейне
и го стопли,
не ще да знай бедите бъдни,
че в него място не намират
горки вопли.

Пейо Яворов

Добре дошла

Излез и погледни
какви прекрасни дни!
Сред клони разцъфтели
са птиците запели.
И всеки млад листец,
и всеки бял цветец
към слънцето нагоре
е чашчица разтворил!
По градове, села
добре си ни дошла,
зелена, свежа, росна,
ти, пролет цветоносна!

Елисавета Багряна

Тя идва да ти каже "усмихни се"

Тя идва да ти каже “усмихни се”
и подканя те за нов живот.
Смело заявява “промени се”,
че щастието ти не е порок.
Но не със думи ти го казва,
а с магичните си сили
най-открито ти показва
радостта къде се крие.
Тя изпълва ти сърцето
с любов най-чиста, съкровена
и възвръща по лицето
красотата от забвение.
Тя изпълва ти душата
с аромата на цветя
и забравяш за краката,
че поникват ти крила.
Тя света разхубавява –
разпръсква багри най-различни
и на облаците забранява
да са мрачни, безлични.
Тя идва, казвайки ти: “Усмихни се,
аз съм пролет, нося ти надежда.
За мечтите истински бори се
и главата си недей да свеждаш!”

Пепи Урдова 

Пролет

Пролет моя, моя бяла пролет,

още неживяна, непразнувана,

само в зрачни сънища сънувана,

как минуваш ниско над тополите,

но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет –

знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,

бурна страшно, огненометежна

да възвърнеш хиляди надежди

и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!

Весели ще плуват във простора...

Ще се радват на труда си хората

и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет...

Нека видя първия ти полет,

дал живот на мъртвите площади,

нека видя само твойто слънце

и – умра на твойте барикади!

Никола Вапцаров

Пак ухае на цвят, пак на пролет ухаe

Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае.
Здрасти, свят-необят, сбран във малката стая!
Здрасти, кипнал, студен, умен, тъп и безумен!
Днеска целия ден ще те правя на думи.
Нощес цялата нощ пак над теб ще се блъскам –
От ръждив, грозен, лош – нов дано те излъскам.
Дано пак заблестиш чист, какъвто си всъщност –
Меч, излят от мечти, погрознял само външно.
Пак ухае на цвят, на живот пак ухае!
Добро утро, крилат, мигновен и безкраен
Ден под синия свод! Ден голям, добро утро!
Пък дано с теб, Живот, си го кажем и утре.

Дамян Дамянов

Пролет

Разнасят се облаци черни,
топи се последният лед
и светлата пролетна радост
прониква, пробужда навред.

Грей над нас, вълшебна пролет
с прояснени небеса!
Мир от теб сърцата молят,
както розите - роса.

Тя иде, с венец ароматен
окичила свойто чело,
и в наште поля и долини
лъхти с благодатно крило.

Дай след сълзите забрава,
нови дни за мирна слава,
нови дни за мирна слава,
възвести на родний край!

На бурни виелици зимни
последният отглас замря
и в края на робската мъка
свобода и радост изгря.

Димчо Дебелянов

Честита първа пролет!

НАЗАД