Макар и вече да няма кого да целуна или прегърна, съм щастлива. Вече не очаквам нищо от теб. Очаквах да ме обичаш по начина, по който аз те обичах, но това така и не се случи. По време на цялата ни връзка ти се притесняваше само за теб, а аз не разбирах, че имах връзка сама със себе си. Беше ми трудно да стигна до това заключение, защото те обичах прекалено много, но се радвам, че съм сама. Радвам се, че не трябва да се чувствам така, сякаш някой се възползва от мен. Искам да правя неща, които да придават смисъл на живота ми и които ще ми доставят удоволствие, а те не включват теб.
Потискам спомена за нас, защото ме е страх да не съсипя цялото щастие, което имам в момента, но си спомням, че ти няма как да ме нараниш. Аз все пак водех връзка със себе си, ти няма как да ме преследваш. Няма как тази връзка да ми повлияе.
Аз съм много по-щастлива, отколкото бях преди, защото това, което имахме, не беше истинска любов. Това беше урок, който трябваше да науча. Любовта е нещо специално. Тя е в действията, а не в думите.
Да съм с теб - това ме накара да осъзная колко токсичен си ти. Бях забравила какво е да дишаш чист въздух. Бях забравила за собствените си приоритети.
Бях забравила какво е да се събудиш и да живееш истински, да съм малко егоистична и да знам какво е добре за мен и какво ще ми помогне да вървя напред.
НАЗАД
