Един ден той покани старата си майка на вечеря в скъп ресторант. Дамата бе на преклонна възраст и ръцете й вече дори трепереха. По време на цялата вечеря възрастната жена постоянно изпускаше храна по дрехите си. Голяма част от посетителите в това елитно заведение поглеждаха с презрение и негодувание към масата, на която стояха майката и нейният син. За щастие, мъжът не обръщаше никакво внимание на тези погледи, а просто тихо продължаваше да говори с майка си и да и да се грижи за нея.
След вечеря, той спокойно придружи майка си до дамската тоалетна, почисти трохите от дрехите й, помогна й да облече палтото си, плати сметката и се отправи към изхода. Всички посетители наблюдаваха с притаен дъх отиващата си двойка, а един от тях се провикна:
- Господине! Струва ми се че оставихте нещо.
- Не! Нищо не сме забравили - отвърна сина.
Но посетителят продължи:
- Напротив! Вие дадохте пример на всички тук присъстващи синове и подарихте надежда на всяка майка!
В ресторанта настана гробна тишина...
Защото всяка майка мечтае за такъв СИН! Всички рано или късно остаряваме... И всички бихме искали около нас да са любимите ни хора - децата, които ще проявят търпение, грижа и уважение към нас и белите ни коси. Ето затова, мили майки, възпитайте децата си именно така!
НАЗАД
