Вярваш ли още в любовта?

Къде си? Вече не те усещам близо до мен. Не чувам гласа ти, няма я миризмата ти.

Там ли си? Далеч от мен, но близо до нея. Няма го допира ти, няма я усмивката ти.

Чуваш ли ме? Аз те викам, но без глас. Няма го пламъкът в тъмнината, няма я искрата в погледа.

Търсиш ли ме? Опита ли да ме намериш? Аз съм все още тук, но вече съм различна.

Мислиш ли за мен? Така, както мислеше за нея? Усещаш ли още вкуса на сълзите ми?

Липсвам ли ти? Липсвам ти, но вече всичко е загубено.

Вярвам ли още в любовта? Защо да вярвам на измами? Защо да вярвам на лъжи?

Липсваш ли ми? Да, но по-скоро ми липсва представата за теб. Липсва ми красивият първи спомен.

Мисля ли за теб? Да, но не с пламъка, с който мислех преди. Пеперудите в стомаха отдавна са заменени от празнота.

Търся ли те? Да, а защо и сама не знам. Но знам, че ако те намеря, ще премина на другия тротоар.

Чувам ли те? Не, защото вече светът ми е различен. Слухът ми вече е много по-фино настроен.

Тук ли съм? Не, вече съм другаде, макар и на същото място. Не се опитвай да ме търсиш, защото пътят е загубен.

Щастлива ли съм? Не, не съм щастлива, но вярвам, че пак ще бъда. 

НАЗАД