Ще избера теб. Дори в дните, когато си уморен, когато едва можеш да вдигнеш главата си от възглавницата, когато се преобърнеш и излиза стон от устните ти. Дори сутрин, когато проклинаш огледалото в банята, когато правиш сутрешното си кафе и го отпиваш бавно на изключена лампа. И все пак ще избера теб.
Ще стана от леглото и ще прекося стаята. Ще обгърна ръце около умореното ти тяло и ще облегна челото си на гърдите ти. Ще дишам дълбоко и бавно, молейки се за теб, желаейки цялата ми любов да те следва, където и да отидеш.
Ще те избера, дори когато усмивката е далеч от лицето ти, дори когато си ядосан и огорчен. И все пак ще се усмихна, ще те целуна по бузата и ще ти кажа, че те обичам. И все пак ще се върна да спя, дори само за един час, сънувайки твоята ръка в моята. И все пак ще избера теб.
Ще избера теб. Дори в дните, в които не избираш себе си и в нощите, когато си рошав. Дори когато миришеш на бира или се оплакваш твърде много, или крещиш на телевизора, или ми кажеш, че просто искаш да останеш сам. И все пак ще избера теб.
Ще ти оставя пространство. Ще се грижа за теб, от близо и далеч, и ще те подкрепя по какъвто и да е начин. Ще използвам думите си, сърцето си, за да те изградя, когато си съкрушен. Никога няма да те оставя да се бориш сам.
Ще избера теб, дори когато не мислиш, че си способен да бъдеш човекът, когото знам, че си. Когато се съмняваш, все пак ще стоя до теб, насърчавайки и борейки се, и вярвайки. И все пак ще те обичам, дори и в най-тъмните ти дни. И все пак ще избера теб.
Ще избера теб. Дори когато не сме на едно и също мнение, дори когато си повишим тон, дори когато се караме и аз искам, отчаяно, да бягам. Дори и през нощите, когато се отдръпна от теб, приближавам се до противоположната страна на леглото, кръстосвам ръце и задържам прошката, въпреки че знам, че това не е правилно. И все пак ще избера теб.
Ще те обичам, независимо от гнева, който изпитвам. Ще ми пука, дори сърцето ми да изглежда далеч. Въпреки че може да отнеме време с моя инат, в крайна сметка ще се върна до твоята страна на възглавницата, ще се свия в ръцете ти.
Ще избера теб, дори когато ме вбесиш. Любовта ми към теб няма да избледнее просто защото сме ядосани. Знам, че ще се борим, ще бъдем разочаровани, ще бъдем хора. И все пак ще се боря за теб. И все пак ще избера теб.
Ще избера теб. В най-добрите дни, в най-лошите нощи. В случаите, когато почти забравяме колко красива е връзката ни. Дори когато има други възможности, дори когато те чукат на вратата ми, дори когато усещам намек да си тръгна и да съм с някой друг. И все пак ще избера теб.
Ще опазя връзката ни, обещанията ни. Ще си напомня за доброто, дори ако сме се загубили в лошото. Ще посегна към теб, когато се чувстваш далеч. Ще говоря и няма да оставя емоциите си да останат неизказани.
Ще те избера, дори и със съмнение. Дори и в моментите, в които и двамата се колебаем, чудейки се дали това е любов. Ще приема, че сме несъвършени и с недостатъци, и въпреки това все пак ще те обичам. Без значение какво ни подхвърля този свят, ти завинаги ще останеш мой. И все пак ще избера теб.
Ще избера теб. И ще продължавам да те избирам всеки един ден.
НАЗАД
