Поет, драматург, есеист, романист, автор на разкази, историк и философ, Франсоа Волтер е пасторът на свободомислието и либерализма. По случай годишнината от неговото рожение през 1694 г., решихме да ви споделим някои от неговите размисли за живота, които са актуални и ни учат на много и днес:
Не любовта трябва да бъде описвана като сляпа, а самовлюбеността.
Търсещият щастие е като пияния, който не може да улучи пътя към дома си, но знае, че има дом.
Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Който не обича свободата и истината, може да стане могъщ човек, но велик — никога.
Не бедността е непоносима, а презрението. Мога да живея, лишен от каквото и да е, но не искам да знаят за това.
Колко нелепости ни принуждава да говорим прекомерната страст да кажем нещо ново!
Моите права свършват там, където започват правата на другите.
Човек е свободен в момента, в който пожелае да бъде.
Да се родиш два пъти не е по-удивително, отколкото да се родиш един път – всичко в природата е подчинено на закона на възраждането.
Предразсъдъкът е мнение, което не се основава на разума
Силата на жените се определя от слабите места на мъжете.
Бог е комедиант, играещ пред публика, която е твърде уплашена, за да се смее.
С книгите трябва да се постъпва като с хората – да си изберете няколко приятели, а за останалите да не ви е грижа.
Ревността е изкуството да причиняваш на себе си по-голямо зло, отколкото на другите.
Който ограничава желанията си, той е винаги достатъчно богат.
Тържеството на разума се състои в това да живееш в мир с тези, които нямат разум.
Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш.
Който е добър само за себе си, не е добър за никого.
Времената на най-голямо суеверие винаги са били времената на най-ужасяващите престъпления.
Ние трябва да бъдем щастливи – заради всички бедствия, които не са ни постигнали!