Поет, драматург, есеист, романист, автор на разкази, историк и философ, Франсоа Волтер е пасторът на свободомислието и либерализма. По случай годишнината от неговото рожение през 1694 г., решихме да ви споделим някои от неговите размисли за живота, които са актуални и ни учат на много и днес:

Не любовта трябва да бъде описвана като сляпа, а самовлюбеността.

Търсещият щастие е като пияния, който не може да улучи пътя към дома си, но знае, че има дом.

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.

Който не обича свободата и истината, може да стане могъщ човек, но велик — никога.

Не бедността е непоносима, а презрението. Мога да живея, лишен от каквото и да е, но не искам да знаят за това.

Колко нелепости ни принуждава да говорим прекомерната страст да кажем нещо ново!

Моите права свършват там, където започват правата на другите.

Човек е свободен в момента, в който пожелае да бъде.

Да се родиш два пъти не е по-удивително, отколкото да се родиш един път – всичко в природата е подчинено на закона на възраждането.

Предразсъдъкът е мнение, което не се основава на разума

Силата на жените се определя от слабите места на мъжете.

Бог е комедиант, играещ пред публика, която е твърде уплашена, за да се смее.

С книгите трябва да се постъпва като с хората – да си изберете няколко приятели, а за останалите да не ви е грижа.

Ревността е изкуството да причиняваш на себе си по-голямо зло, отколкото на другите.

Който ограничава желанията си, той е винаги достатъчно богат.

Тържеството на разума се състои в това да живееш в мир с тези, които нямат разум.

Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш.

Който е добър само за себе си, не е добър за никого.

Времената на най-голямо суеверие винаги са били времената на най-ужасяващите престъпления.

Ние трябва да бъдем щастливи – заради всички бедствия, които не са ни постигнали!