„Няма нищо по-трудно от това да забравиш човека, когото си обичала – да продължиш напред. Защото точно в този момент си мислиш, че все още има вероятност нещо да се промени и вие да се съберете. Може би съвсем скоро той ще се върне при теб. Може би съвсем скоро ще осъзнае, че е сбъркал, че всъщност те обича безумно и не може да живее без теб нито секунда повече. Затова чакаш, надяваш се. И продължаваш да чакаш. Защото още не можеш да осъзнаеш случилото се, защото в станалото няма логика. Той не се е сбогувал с теб, не е имало истински край. Просто едно мълчание, което наранява повече и от думите.
Къде ли е той в този момент? Какво ли прави? Какво ли си мисли? Какво ли изпитва към мен?
Става адски късно, ти си изпила две-три питиета, леко си замаяна и решаваш да му пишеш. Пишеш му, а той не отговаря (или отговаря с нещо глупаво и завоалирано) и сега се чувстваш още по-тъпо, ядосана си, че си се поддала, че си показала слабост. Ядосана си, защото той се държи като кретен, защото вече не е същият човек. Отново плачеш, отново те боли, защото той е толкова далеч, сякаш на милиони километри от теб. Искаш да си го върнеш, искаш старото му Аз, искаш да го целунеш още веднъж, да го прегърнеш отново... искаш всичко да се върне по старому, точно както си е било.
Но това няма да стане.
Да се вкопчиш в нещо, което не можеш да промениш, е един от най-ужасните начини сама да си причиниш болка. Копнежът към миналото, което никога няма да се върне, е истинско мъчение и не е полезно за теб. Спри да влошаваш нещата, спри да ровиш в профила му, да препрочиташ съобщенията ви, да слушаш онези песни, които ти напомнят за него, да гледаш снимките, на които сте заедно. Краят е настъпил. Блокирай го! Изтрий телефона му!
Може би ти звучи твърде крайно, но знаеш, че това е правилното решение. Защото знаеш, че ако не го направиш, винаги ще продължаваш да чакаш...
И ще чакаш...
И ще чакаш...
И защо? За какво? За нищо. Напразно.
Това е един от онези моменти в живота, в който трябва да избереш себе си и да се отървеш от всичката отрова в живота ти. Сега е моментът да отстояваш себе си и да избереш вътрешната хармония, защото това, което не можеш да промениш, винаги ще те гнети и тормози.
В началото ще ти бъде трудно, но ще го преживееш, ще оцелееш. Ако не съществува възможността да му пишеш или да го следиш онлайн (или поне ако го направиш по-трудно), ще ти е по-лесно да се вгледаш в себе си, да се поучиш от станалото, да израснеш и да продължиш напред. Ще отнеме време, разбира се. Може би повече, отколкото ти се иска да признаеш, но това е нещо нормално. Просто трябва да направиш първата крачка и да изтриеш телефона му. Необходимо е да го сториш, но трябва да го направиш веднага. Стига толкова лъжи. Стига толкова сълзи. Той не ги заслужава.
Изтрий телефона му, но знай:
Първо ще съжаляваш, че си изтрила телефона му. Нормално е.
Ще плачеш. Това също е нормално, така че си поплачи.
Ще премисляш случилото се отново и отново, но знай, че станалото не е по твоя вина.
Ще те боли. Ще си мислиш, че това е краят на света, но спокойно – това не е краят на света и ти ще оцелееш.
Ще ти липсва толкова много. Разбираемо е, но знай, че човекът, който ти липсва, вече не съществува или никога не е съществувал.
Ще се чувстваш изгубена, но след време ще намериш вярната посока.
Ще се питаш какво си можела да направиш. Ще се фокусираш върху „какво ако бях...“. Няма смисъл, просто не ви е писано.
Ще се питаш дали понякога му липсваш, но недей да се измъчваш с подобни мисли. Те нищо няма да променят.
Ще си въобразяваш, че никога повече няма да се влюбиш. Грешиш.
Ще се питаш дали се среща с друга жена, но недей да се измъчваш. Това няма никакво значение.
Ще си мислиш, че повече никога няма да бъдеш толкова щастлива. Не е вярно, просто трябва да почакаш.
Ще искаш да го отблокираш и да му пишеш (ами ако през цялото време е искал да се свърже с мен?). Недей, не го прави. Ако има интерес, той ще ти се обади, все пак би трябвало да има телефона ти.
Ще ти липсват моментите с него и колко радост ти носеше. Не се фокусирай върху това. Знай, че след време отново ще бъдеш щастлива.
Ще се чувстваш празна и безчувствена, но това няма да продължи дълго. Това е част от процеса.
Ще си мислиш, че никога няма да откриеш Него – Единствения, сродната ти душа. Спокойно, човекът, който ще те обича, е някъде там.
И един ден...
Един ден ще се сетиш за него и ще му пожелаеш всичко най-хубаво, без да изпитваш гняв, ревност и тъга. Защото вече си продължила напред, защото си се борила за себе си и всичко това е зад гърба ти. Защото животът ни невинаги се развива по плана, който сме си начертали, но винаги ни поднася това, от което имаме нужда. Всичко се случва с причина и целта на всичката тази болка е била да те направи по-силна.
Затова изтрий телефона му и избери да се бориш за себе си.“
Синтия Бониц
НАЗАД
