Почти невъзможно е да опишем с думи любовта, която изпитваме към децата си, защото безпрекословната и всеобхватна любов трудно се поддава на описание. Но всеки ден можем да показваме на децата си колко много ги обичаме и ценим – нещо, за което всяка майка се замисля, когато децата вече спокойно спят. Когато слънцето е залязло и тя завива децата си, сигурно за седемнадесети път, всяка майка се пита: „Обичах ли те достатъчно днес?“
Истината е, че всички майки обичаме децата си, но тяхното възпитание често е придружено с крясъци и разногласия. Вдъхновена от множеството емоции, които изпълват всеки майчин ден, Кристен Лавали решава да напише писмо до децата си в своя блог:
„Минути, преди да си легна, винаги се питам „Обичах ли ги достатъчно днес?“
Денят минава толкова бързо, но миговете се влачат протяжно. Знам, че не разбираш защо понякога начинът, по който казваш името ми, ме влудява. Знам колко тежко приемаш моментите, в които съм забравила да препека филийката ти, преди да я намажа с фъстъчено масло. Опитвам се да ти прощавам, защото съм сигурна, че не си искал да седнеш върху главата на сестра си... два пъти... за две минути. Но истината е, че се провалям. И то често. Ядосвам се. Плача. Разстроена пиша есемеси на баща ти, заплашвам с бунт няколко пъти дневно. Става ми тъжно, без да мога да обясня защо. Ядосвам се и ми е трудно да го прикрия. Чувствам се самотна, несигурна, раздразнена и понякога казвам неща, които ми се иска да върна обратно.
Затова, когато настъпи краят на деня... деня, който никога няма да мога да върна обратно, си припомням детайлите – върховете и спадовете, и се питам дали си се чувствал обичан през целия ден. Щом си вече в леглото и спиш спокойно, аз напълно забравям колко труден е бил денят ми. Когато целият хаос е приключил, ми се иска да те събудя и да ти кажа „Добре се справи днес, хлапе.“
Затова се надявам днес да съм те обичала достатъчно. Надявам се всеки ден да знаеш, че си обичан и нищо, което направиш или кажеш, не може да промени това. Надявам се да можеш да видиш отвъд сълзите ми и да разбереш колко горда съм с теб. Ти си най-върховното ми постижение. Обичам те безумно и се надявам винаги да го знаеш. Не просто по принцип, а всеки един ден, колкото и тежък да е.
Обичах ли те достатъчно днес, мъничък мой? Надявам се. Наистина се надявам.“
НАЗАД
