Всеки ден около нас прелитат десетки хиляди шумове. Започваме с будилника, който ни подканя да станем от леглото. Писукането на телефона ни напомня за новите снимки и статуси на приятелите ни…
В наши дни е невъзможно да се изолираме от шума. Тишина и спокойствието трудно се откриват, а естествените мелодии на природата приемаме за стряскащи… Не е ли това едно модерно проклятие?
За да се върнем обратно към нашата естествена хармония на шумове, е добре всеки ден да прекарваме поне няколко минути в тишина. И освен нашия глас, трябва да се научим да заглушим и вътрешните си такива. Същите тези, които ни карат да изкажем мнение или позиция сега на секундата. При това не винаги проверено. А след това горчиво съжаляваме.
Социалните екстроверти са навсякъде около нас, а ние неволно започваме да им подражаваме. Напористият личен изказ ни пречи да се вслушаме внимателно в думите на тези, които имат да ни кажат нещо. Интересно е, че нямаме време и потребност да чуем дори себе си и нашият вътрешен глас.
Кога за последно си помислихте, кой е любимият ви цвят, какво направихте за себе си през последната седмица, от какво имат нужда вашето тяло и дух, кое е нещото, което носи истинска усмивка на лицето ви?
Приблизително 70% от хората се замислят дълбоко
преди да дадат отговор на някой от посочените въпроси? Не е срамно да потърсите време за себе си, да се отдадете на мълчанието и да се изолирате дори за миг от заобикалящият ни забързан и твърде шумен свят.
Тишината и спокойствието насочват енергията към вътрешния свят на човека и му помагат да се фокусира върху своите чувства и смисъла на неговия живот, да преоткрие личният си житейски път и съпътстващите го емоции.
Много е хубаво да имате добри социални контакти и дълго да разговаряте по теми и въпроси, които ви вълнуват, но помнете че винаги трябва да намирате време да чуете и шепота на онзи вътрешен глас, скрит някъде дълбоко във вашата душа.
НАЗАД
