През годините, когато младежката ми енергия отшумя и отстъпи пред безсънните нощи и болните деца, прането на огромни купчини дрехи, бременностите и всички неприятни чувства, които вървят с всичко това, осъзнах, че сексуалната страст, която преди гореше в мен, е угаснала напълно.
Партньорът ми, изглежда бе намерил сексуалния апетит, който аз бях изгубила и неговите желания за интимност често оставаха пренебрегнати. Преди децата двамата бяхме млади любовници със свиреп апетит към съзнанието и тялото на другия, както и всичко помежду им. Рядко имаше момент в нашите отношения, в които да не интимничим и близките често се шегуваха с нас, че трябва да си вземем стая.
Обичахме всяка част от другия, задоволявахме апетита си с гушкания, откраднати целувки, сладки ласки и разговори, които продължаваха до зори. Ние бяхме двойката, която вдъхновяваше другите влюбени, както често ни казваха непознати. Яростно се обичахме и не се страхувахме да го споделим със света.
Няколко месеца след като тръгнахме, докато все още бяхме много страстни един към друг, научихме, че очакваме дете. И двамата се радвахме, че ще станем родители и бяхме обсъждали темата предварително. Вълнението за бебето растеше, а теглото на новата реалност и отговорностите започнаха да намират мястото си в живота ни.
Нещата започнаха да се променят за мен, когато се появи стресът. Наложи се да престана да работя в областта, в която работех през последните 10 години, тъй като вече нямаше да мога да работя далече от вкъщи, след като бебето се роди. За първи път от много време щях да съм зависима от някой друг, а в същото време щях да имам бебе, което да е напълно зависимо от мен. Това беше ужасен период за мен, тъй като бях прекарала огромна част от живота си, освобождавайки се от зависимостта и ангажиментите от всякакъв вид.
Спомням си, че веднъж се разплаках, докато говорех по телефона със сестра си. Плачех, защото се чувствах изгубена и вече не знаех коя съм, нито в коя ще се превърна. Чувството на несигурност се установи във връзката ми, докато тялото ми се променяше, а емоциите бушуваха. Партньорът ми не ми помагаше да намаля тревожността, която изпитвах, защото той по никакъв начин не можеше да разбере думите "Чувствам се сякаш извънземно обзема тялото и съзнанието ми".
И двамата бяхме (сме?) с цигански души и се наслаждавахме на преходния живот в продължение на много години, преди да се намерим взаимно. За нас стана много трудно да разберем колко е сериозно това да бъдем родители, имайки предвид, че и двамата бяхме много импулсивни. Мисля, че бях в осмия месец, когато се наложи да се преместим и не можехме да решим дали да се върнем на изток, за да бъдем по-близко до семействата си или на запад, за да преследваме работата си.
Ножът опря в кокала, когато ни оставаха само две седмици в апартамента, преди предизвестието ни да изтече, а аз имах записани два часа при различни лекари в двата края на страната, защото все още не бяхме решили къде искаме да живеем. Най-накрая един ден ми писна и реших да се отправим на изток, тъй като пътуването бе по-кратко (20 часа срещу 7 дни!) и щяхме да имаме помощта на семействата си.
През това време на несигурност, си спомням, че бяхме на сухо и ни липсваше интимност. Често бях изтощена, емоционална, стресирана, болна или всичко накуп и нямах енергия дори да мисля за секс. Той се опитваше да ме съблазни нощем, сгушвайки се в мен и казвайки: "Искаш ли да си поиграем?". Но аз нямах нищо сексуално в себе си.
С течение на времето той най-накрая разбра, че няма да бъда една от онези супер възбудени бременни жени, за които бяхме чували и мисля, че се отказа от идеята, че сексуалният ни живот ще бъде като преди. Усещах, че ставаше унил, когато опитите му оставаха напразни. Убиваше ме, че не исках да правя секс с партньора си, че причинявах напрежение в отношенията ни като не му позволявам физическа интимност.
В този момент за първи път обмислих идеята да "позволя" (не харесвам тази дума, защото коя съм аз да забранявам нещо на някого) на съпруга си да спи с други жени. Знаех, че по различни причини, не бях готова да му дам това, от което има нужда и това започваше да напуква основите на нашата връзка. Мислих дълго за последиците от тези действия, без да знам как ще се почувствам, когато дойде времето, но знаех, че дори само ако проведем разговора, ще бъде добре за нас.
Няма лесен начин да поканиш трето лице в живота си, особено когато не е за собствено удовлетворение, а в името на връзката. Партньорът ми бе доста шокиран и привидно се чувстваше некомфортно, когато повдигнах темата и смяташе, че е болезнено, а не полезно. Обясних, че това е моят начин да защитя онова, което имаме, вместо да игнорирам проблема, защото за мен това, което имаме, е много повече от просто физическо. Затова и не се страхувам, че друга жена ще навлезе в светостта на нашите отношения, ако се наложи да стигнем дотам.
Това не беше лесно решение и много пъти след първия разговор се чудех дали съм казала и направила "правилното" нещо. Предполагам, че никога няма да разберем какво всъщност е правилно и грешно, а по-скоро можем да усетим какво е правилно в дадения момент. И в момента, в който не съм в състояние да изпълня сексуалните желания на партньора си, ми се струваше правилно да поканя друга жена, която би могла да го направи вместо мен.
Обичам мъжа си с цялото си сърце и за да продължи любовта ни, от време на време трябва да бъдем изобретателни с решенията си. Това е израз на моята креативност.
Танеса Холт
НАЗАД
