Преди няколко години бях на почивка със семейството си и на плажа видях група жени на около 50 години. Беше очевидно, че си прекарват чудесно в своята забавна женска компания: доказателства за това бяха разноцветните коктейли, плажните чанти с вкусни неща и романите. Но най-много от всичко ме порази техният искрен смях. Те се смееха толкова шумно и така заразително, че несъзнателно ми се прииска и аз да се присъединя към тях.
По-късно същата вечер се запознах с две от тези дами в асансьора на хотела. Не можах да устоя и им казах, че съм ги видяла на плажа и че искрено съм се зарадвала на приятелството им. Двете дами се спогледаха и се засмяха.
- Да, ние се чувстваме много добре заедно – каза едната. Това е наша стара традиция: вече цели 20 години идваме на този плаж. Вярно е, че всяка една от нас е имала неприятности и трудности, но винаги сме се подкрепяли взаимно.
- Не губете връзка с приятелките си, мила моя, - добави втората дама - Колкото повече остаряваш, толкова повече те няма да ти стигат.
Този разговор се вряза в съзнанието ми. Не ме разбирайте погрешно, аз имам приятелки, които много обичам, но само преди няколко години, преди да навърша 40, почувствах това, което тези дами имаха предвид. Моя приятелка загуби съпруга си в самолетна катастрофа. За двойка като тяхната казват, че са създадени един за друг. И беше точно така. Те бяха приятели от детинство, обичаха се и бяха щастливи, докато смъртта ги раздели. Приятелката ми съвсем се беше предала, беше напълно съсипана. Но в този тежък момент всички ние бяхме тези, които я обичаха толкова много и които се опитвахме всячески поне малко да облекчим болката ѝ.
Аз самата съм минала през много проблеми, видях колко болка може да предизвика развода, болестта или безработицата. Тогава ни се струва, че сме съвсем сами в бедата, но приятелите доказват, че грешим. Вярно е, че да се поддържа постоянна и пълноценна връзка с приятелите е много трудно, особено когато имате семейства и малки деца. Нямате време, нямате сили, а е необходимо да свършите толкова много неща. Край моята приятелка научих следното: силната приятелска връзка преди трагедията излекува душата ѝ, след като бедата се случи. Тя не забравяше приятелите си в най-щастливите моменти, а те бяха рамо до рамо с нея, когато дойде бедата.
Моите приятелки са всичко за мен: заедно ходим на йога, носим си една на друга храна и кафе, гледаме децата си понякога и планираме съвместни екскурзии. Не отричам, че любимите мъже играят значителна роля в живота ни, но има много неща, които не е в състояние да разбере дори и най-преданият любим. За това са необходими само и единствено приятелките!
Когато преминаваме през хаотичния период на остаряването, ние си мислим, че можем да се справим с всичко, но това изобщо не е вярно. Приятелите няма да живеят живота си с нас, но ще бъдат до нас, за да споделят радостните и тъжни дни. И ако инвестирате в приятелството достатъчно енергия и време, някога, когато отидете на плажа, ще се смеете също толкова заразително и открито, като тези дами, с които запознах преди няколко години.
НАЗАД
