Катериш се по стълбичката на успеха в кариерата си и си все по-погълната от грижи за дома, семейството и работата... Готвиш, чистиш, переш. Ни ти остава време за самата теб... А прегръщаш ли достатъчно децата си?

В забързаното ежедневие често се случва да забравим да говорим с децата си. Промяната в тяхното поведение може да е сигнал за проблем. Понякога една прегръдка казва много повече от изречените думи. Една прегръдка може да облекчи болката - физическа и психическа. Тяхната лечебната сила ни утешава в най-уязвимите и деликатни моменти. Спонтанна реакция на всяка майка е, когато детето и падне или бъде наранено тя да го прегърне и да, точно в тези моменти децата имат огромна нужда от прегръдка. Но проявяваш ли спонтанна реакция за прегръдка, когато забележиш, че децата ти се държат неприемливо в даден момент? Една бърза прегръдка в тези моменти може да успокои техния гняв и да намали стреса, който са натрупали в себе си.

Затова ще ти подскажем на какво да обърнеш внимание и кои са правилните подходи, когато забележиш нещо нередно.

Доста често, когато забележиш така нареченото "лошо поведение" в детето си, това е сигнал, че нещо не е наред и по този начин то се опитва да ви го каже. Това лошо поведение може да е свързано с атака срещу друго дете или неадекватно поведение в училище, а зад тези действия да се крие дълбок емоционален проблем. В тази ситуация правилният подход е да изградиш помежду ви трайна комуникационна и емпатична връзка. Липсата на внимание, наказанията и крясъците няма да помогнат. Разбира се, никой родител не би бил щастлив, ако детето му се държи лошо, но възпитавайки детето си да изразява притесненията и неудобствата си, ще окаже решаващо влияние върху тяхното положително бъдещо развитие.

Когато си изправена пред "лошото поведение" на детето си, винаги търси причините за това. Отговаряйки с наказание ще постигнеш желания ефект, но за кратко. Лошото поведение ще спре, но не защото детето си е взело поука от случилото се, а от страх каква ще бъде твоята последваща реакция. Строгите наказания и заплахи оказват негативни последици за децата в краткосрочен и дългосрочен план. Образът на строгия родител ще предизвика страх в детето, то няма да може да мисли спокойно и да стигне до заключения, които да решат проблема. Напротив, то няма да се поучи от случилото се и най-вероятно лошото поведение ще се прояви отново. Реакцията под формата на наказания и липса на загриженост ще превърнат детето в недоверчиво, нервно и с ниско самочувствие.

Ако се замислиш над вече казаното ще се съгласиш, че е логично да се възпитава с добро. Много грешно е разбирането, че за да бъде добро едно дете, ние родителите трябва да го накараме да се чувства зле. От друга страна, прегръщайки го може да предадем грешно послание, че одобряваме поведението и постъпките му, но всъщност се случва обратното: прегръдката е символ на емоционалното придружаване на децата. Както казахме в началото лошото поведение е повлияно от поредица от емоции, които доста често остават скрити. В подобни деликатни моменти е необходимо да научим децата как да променят поведението си, което нанася вреди и не уважава другите, но не и да потискаме и наказваме емоциите му. Следователно стресът и безпокойството, причинени от обстоятелствата, които са го накарали да действа по този начин ще бъдат смекчени, когато детето почувства прегръдка. Прегръдката ще бъде символ на обичта, която изпитвате към него, ще засвидетелствате загриженост и упора. Така твоите прегръдки се превръщат в убежище за детето, когато нещо не върви.

Но какво да правим, ако детето не иска да бъде прегръщано? Много родители споделят, че в такива моменти децата им не искат да бъдат прегръщани и предпочитат да останат сами. Въпреки че е съществено важно да уважаваме нуждите на детето, то не бива да бъде оставяно само с чувствата си. В тези случаи дори и да няма размяна на прегръдки, покажи с присъствие, че си там, ако то има нужда от теб. Може да се опиташ да стиснеш ръката му или да го погалиш по лицето, с което да скъсиш дистанцията помежду ви, тъй като децата приемат тези жестове с добра воля.

И накрая, за да не се изненадаш от поведението и реакциите на детето си, да знаеш как да действаш в дадени ситуации, добра идея би било да говориш за емоциите и чувствата им преди те да са ескалирали.

Винаги ще бъдеш затрупана от работа. Натискът и напрежението върху теб като майка, но и работеща жена са огромни наистина. И това е така с всяка една от нас. Затова ще бъде хубаво да претеглиш нещата и прецениш кое наистина е важно и кое може да почака. Радвай се постоянно на децата си, защото те растат много бързо и не прави компромис с тях. Не пропускай всеки един момент, когато можеш да ги прегръщаш. Времето лети така бързо и много скоро ще съжаляваш за пропуснатите моменти.