След като научихме, че причина номер 1 за несполучливите ни избори в любовта е фактът, че не познаваме себе си, а номер 2 - че не познаваме другите, продължаваме смело напред към третата причина. 

Трета причина

Не сме свикнали да бъдем щастливи

Вярваме, че щом търсим любов, следователно търсим и щастие, но в действителност не е така просто. Понякога изглежда, че по-скоро търсим познатото – и това може да не отговаря на плановете ни за щастие.

Във връзките си като възрастни ние пресъздаваме някои от чувствата, които сме изпитали за пръв път през детството си. Още като деца разбираме, че любовта съществува и започваме да я разбираме. За съжаление, уроците, които сме научили за нея, може да не са били от най-лесните. Любовта, с която сме се запознали като деца, може да е била преплетена с други, не така приятни форми на взаимоотношения – с това да бъдем командвани, унижавани, изоставяни, да не ни обръщат внимание, с две думи, да страдаме. В следствие на това, като възрастни може да се получава така, че да отхвърляме определени подходящи за нас кандидати, не защото нещо не е наред с тях, а именно защото са прекалено уравновесени (прекалено зрели, прекалено проявяващи разбиране, може да се разчита на тях прекалено много), и всички тези положителни страни ни се струват непознати, почти потискащ. Вместо това, водени от нашето подсъзнание,

ние се насочваме към потенциални партньори не защото ще се чувстваме добре с тях,

 

а защото ще ни провокират

 

по познатите ни начини.

Женим се за неподходящите хора, защото с подходящите ни се струва, че нещо не е съвсем наред – не ги заслужаваме, защото не свързваме това да бъдем обичани с това да се чувстваме удовлетворени.