Харесвам непрозрачните мъже…
Ония, дето трудно се предвиждат…
Мъжете със стоманено лице…
С сърце, което девет порти крият…
Мъжете-войни, с поглед на орли…
С черти сурови, в битки закалени…
И на самотен остров с сто жени,
на своята, през зъби, да са верни…
По-грубите, по-дивите мъже…
не фини, нежни със обноски светски…
А тия, що брадата им боде…
С ръце – въжета плели, а не плетки…
Харесвам непрозрачните мъже…
С характер на приспани урагани…
Такъв ми трябва, да ме отнесе
… от обич… та за друг да не остане…
Гергана Иванова
НАЗАД
