- Какво? Какво се опитваш да ми кажеш? Та не е ли това смисълът на Живота? Любов, жена, деца…?
- Разбира се, че е…
- Не схващам… Друже…нека ти кажа нещо, което научих от моя дядо… Той казваше така: „Запомни едно от дядо си и се научи да живееш по този начин…Любовта на живота ти и жената на живота ти твърде рядко са един и същи човек...“
– Уважавам стареца ти… Но вярваш ли наистина в това?
– Замисли се…никога не знаеш дали любовта на живота ти не е отминала…или може би още не е дошла… Хайде, дори и ти имаш бивша, за която все още се сещаш. Бивша, за която тъжиш, мислиш, съжаляваш и винаги потреперваш при мисълта за нея. Момиче, живеещо в съзнанието ти. Завинаги закотвено там и не мърда. Усмивката ѝ, погледът ѝ, гърдите ѝ, смехът ѝ… Сещаш се, нали? Питаш се какво ли прави? Не всеки ден. Веднъж седмично… или месечно… А може би годишно… Но мислиш за нея. Спомняш си я. Чудиш се какво ли щеше да е, ако сега беше с нея, а не с онази перфектна дама, която е невероятна домакиня, ще бъде страхотна майка на децата ти, подкрепя всички твои решения и никога не ревнува… Помниш, нали? Не ме лъжи… и не лъжи себе си…
– Ами… да… но… това не означава ли, че все още имаш чувства към нея и трябва да се бориш за сърцето ѝ? Ами ако тя е любовта на живота ти? Жената мечтите ти? Сродната ти душа? Тогава какво?
– Това са глупости, амиго! Ще се сещаш за този разговор често… така че слушай внимателно! Слушай и разбирай! Представи се паралелна вселена, в която ти и любовта на живота ти се заедно. Сега и завинаги! Щастливи сте. Тя е красива и ти я обичаш, нали? Е, тя обича молове, финанси и мъжкото внимание, но няма значение… Ти я обичаш! Обичаш я сега, утре, след месец. Но минават години. Знаеш приказката, че красивото омръзва и любовта се променя. Идва моментът за задомяване, деца, възпитание… А тя продължава да обожава своите молове, финанси и мъжко внимание… Има това и нищо друго… Сексът вече не е интересен, визията също… Не подкрепя налудничавите ти идеи и приключенски дух… Не е онзи другар, с когото можеш да си цял живот… Времето минава… Някоя изневяра, проблеми у дома, с децата, с роднините… И се чудиш не беше ли по-добре тя да остане онази млада любов… Тогава, преди, в миналото? А сега да си с онази девойка, която даваше всичко за теб… Онази, която твърдеше, че си мъжът на живота ѝ!Любовта ѝ!
Любовта е нещо преходно, изменчиво и несигурно… Не беше ли по-добре да изтръпваш всеки път, когато чуеш името на любовта на живота си. Да си спомняш миговете заедно. Да се усмихваш и натъжаваш, когато я видиш в парка със съпруга ѝ, а между тях малкото им момиченце... А жената, която храни сина ти да е до теб на пейката в същия този парк. Когато до теб стои жената на живота ти, а пред теб любовта на живота ти. Мъжете винаги правят грешния избор в такъв момент. Захласват се по цици, дупе, коса и рокли… А онази с душата? За нея само съжаляват след време… Знай едно - за жената на живота ти, ти винаги ще си любовта на живота ѝ! Това има смисъл…
– Но това е много тъжно… Имам предвид… ужасно е…
Автор: Илиян Великов
НАЗАД
