Тя прави нещо много интересно. Отчупва клонка от някое дърво или храст, взима я в клюна си, издига се на високо и започва да кръжи. Тогава около нея започват да летят орли и точно тогава тя пуска клонката и започва да наблюдава какво ще се случи. И точно тогава някой от орлите улавя клонката във въздуха, а след това я донася на орлицата много внимателно, от клюн в клюн. Орлицата я взима и отново я изпуска, след което нов мъжки ѝ я донася... Това действие се повтаря много пъти. А ако случайно в продължение на това време, в което тя изпуска клонката, един и същи орел я хваща и донася, то тя избира точно него за свой партньор. 

Защо прави това, ще разберете след малко...

След това новата двойка се установява високо върху някоя скала, прави си гнездо от твърди пръчки и започва да откъсва от себе си, от собствената си плът с клюна пух и пера. С тях застилат гнездото, запълвайки всички дупки, за да го направят меко и топло. Точно там, в мекото и топло гнездо орлицата започва да мъти яйцата си, след което се излюпват и малките пиленца. Когато се появят орлетата (а те идват на Божия свят толкова малки, голички и немощни), родителите им започват да ги прикриват с телата си, докато не укрепнат. Правят им заслон от крилата си, за да ги предпазят от дъжда и парещото слънце, носят им вода и храна и така, докато пиленцата не пораснат достатъчно, не започнат да им растат пера, а крилата и опашките им не укрепнат достатъчно. 

И макар все още да са малки, те са се оперили, а мама и татко виждат, че вече е време... 

Бащата застава на края на гнездото и започва да удря по него с крила, разтърсвайки цялото. Но защо? Много просто - за да изхвърли всички излишни вече пера и пух, оставяйки само твърдата рамка от клони, които в началото те са сплели и сложили с майката. През това време пиленцата стоят мирно, но им е неудобно, твърдо и не разбират какво се случва: все пак мама и татко досега са били мили и грижовни. В този момент орлицата най-вероятно лети и лови риба и каца на известно разстояние от гнездото да почива, за да не я виждат пиленцата ѝ. Най-накрая отива при тях и започва тихо да се храни със своя улов. А малките пищят гладни и не знаят какво се случва: гнездото е твърдо, перата и пухът ги няма, а мама не им дава рибка...  

Какво да правят сега? Гладни са и трябва да излязат от гнездото. Тогава малките започват да правят движения, които никога преди това не са можели. Разбира се, не биха ги правели, ако родителите им се грижеха за тях както преди, но... Пилетата започват да пълзят из гнездото. Тогава едно от орлетата пада, защото все още нищо не умее и нищо не знае. А гнездото се намира върху стръмна скала, за да е защитено от приближаващи хищници. Птичето пада от този склон, после полита в пропастта. И тук бащата (този, който някога ловеше клонките) стремглаво се спуска надолу и улавя върху гърба си своето малко чедо, за да го предпази от смърт.  И след това, отново на гръб, го качва върху неудобното гнездо, където всичко започва отначало. Пиленцата падат, а техният татко ги лови и предпазва от сигурна смърт... 

Бащата ги хваща и нито едно от орлетата не се разбива в пропастта. 

И точно тогава, в един миг, орлето започва да прави движение, което му е било непознато досега: разперва своите малки крила, попада във въздупния поток и започва да лети, макар и все още неуверено. По този начин орлите учат своите малки да летят и веднага щом едно от тях се научи, майката и таткто го взимат със себе си и започват да му показват местата, където може да лови риба. И вече не му я носят в човката...  

Защо ви разкачах тази история ли? Защото е много добър пример за това как трябва да възпитаваме духовно и физически своите малки наследници. И за това колко е важно да не ги държим излишно в топлото гнездо, колко е важно да не ги пренасищаме с рибка, когато те вече са достатъчно големи, за да си я ловят сами! Но и едновременно с това каква грижа е необходима, за да ги научим да летят, посвещавайки всички сили, време, мърдост и навици, които имаме! И да, неслучайно женската избира мъжкия, хвърляйки клонка. Все пак тя ще бъде майка и не иска децата ѝ да се разбият. Ако избере небрежен татко, без да го провери, после няма да има кой да достигне до децата им и те ще умрат. А у орлите птичетата са малко на брой, едно или две...

Автор: В. Жемчуг