X

Да отглеждаш дете със стара душа е изумително преживяване

от в 10:00 на 14.01.2018 в Всичко за теб | Семейство


Да отглеждаш дете със стара душа е изумително преживяване

Да отглеждаш дете със стара душа е изумително преживяване

„Всички мои приятели ще се събират днес, за да играят заедно. Ще си носят най-модерните и нови играчки!“, сподели синът ми вчера.

Зачудих се как да поговорим с него относно разочарованието, че не е поканен като другите деца. Попитах го внимателно дали му е мъчно, че се е получило така. „Не, добре съм“, отговори ми кратко и ясно, а след това ми обясни всички неща, които децата планирали да правят в този ден. Вярвам, че той се радваше за тях. Не ревнуваше. Не беше тъжен. Не беше и разочарован. Беше радостен, защото знаеше, че приятелите му ще прекарат един прекрасен ден. За хиляден път през кратките му 10 години на тази Земя си зададох въпроса: „Боже, откъде дойде?“.

Да отглеждаш дете със стара душа може да ти донесе доста смиряващо усещане. Помня един ден, в който обядвахме само двамата – той беше на две. Аз се чувствах тъжна и се опитвах да го скрия от него. Той ме гледаше известно време, докато се опитвах да прикрия факта, че всичко е наред. В един момент спря да яде, протегна малката си ръчичка към мен, сложи я на бузата ми и ме загледа в очите. А в неговите имаше толкова разбиране, че дъхът ми секна за момент. Имах усещането, че вижда всичко вътре в мен. Та той беше само бебе!

Толкова е одухотворен! През цялото време.

Днес наблюдавахме как щастливо подскачаше към стълбите на училище, след безумна сутрин, в която успя да закуси, да намери домашните си, зимните си ботуши и дрехи – всичко това в последната минута, защото родителите му са безумно разсеяни.

„Защо е толкова дяволски щастлив?“, попитах съпруга си и едновременно с това усещах как косата по врата ми замръзваше след като се бях изпотила няколко пъти, докато търчах по стълбите нагоре-надолу, заради тази смахната сутрин.

„Той винаги е щастлив!“, отговори ми той. И това наистина беше така! Това дете може да не знае елементарни неща за живота, но винаги е усмихнато.

Той е по-търпелив с малката си сестра, отколкото аз мога да бъда. Когато беше прекалено малка, за да може да говори правилно, той често ми превеждаше странните звуци, които тя произнасяше, но аз не можех да разбера. Сякаш имаше директна връзка с мозъка ѝ.

Докато си играеха навън един ден, тя падна и си удари коляното. Веднага се запъти към него, за да се гушне, без дори да си помисли да дойде при мен. Той я прегърна, започна да я гали по косата и измисли някаква игра, в която тя беше кралицата на троловете. На следващия ден ѝ каза, че му е било изключително приятно да бъде нейния магьосник и винаги му харесва, когато двамата си играят. Щях буквално да припадна щом го чух. Когато порасне ще очаква всеки мъж да се отнася към нея със същата доброта и разбиране. Заради него.

А чувствата. О, повярвайте ми – тук изобилства от тях. Светът невинаги е приятно място и да се научиш на това е част от израстването. Все още се опитва да обработи разговорите ни за приютите за животни, които водим от две години насам.

Разбира се, понякога може да бъде ужасен – все пак е човек. Често се отнася в негов си свят и известно време не може да се върне в нашия. Понякога от брат, се превръща в трети родител.

Но всеки път, когато ме погледне в очите, докато му говоря, ме кара да мисля за света, живота и душите. Затова откъде сме дошли всички Напомня ми всеки ден какви късметлии сме, че се имаме един друг. Той е този, който остава спокоен, когато нещата излязат извън контрол.

Често се тревожа за старата му душа.

Мисля, че сърцето му ще бъде разбито не един път. Защото, когато обича – той го прави с цялото си същество. Притеснявам се, че модерният ни свят ще му отнеме онова, което го прави уникален. Защото отказва да има каквито и да е електронни усторйства, за да може да бъде навън с дърветата, катериците и тишината.

Притеснявам се, защото усеща прекалено много неща, а този свят може да бъде жесток и страшен. Притеснявам се, защото не знам какво правя аз като негов родител. Не мисля, че моята душа е по-стара от неговата. Та той ми носи толкова нови неща, които никога не спират да ме изненадват.

Когато беше на три ми обясни, че преди да се роди е търсел майка със същия глас като моя и страшно много се радва, че ме е открил... 

Аз също миличък. Аз също!



Теми   душа | майка | прераждане | син | стара душа

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.