Във финалната сцена Сатин е облечена в сватбена рокля, която съчетава индийската и европейската култура едновременно. Белият цвят в Индия символизира траур, което подтиква зрителя да се замисли за трагичния край на филма.
В същото време белият цвят тук олицетворява чистата и искрена любов на Сатин към писателя. А орнаментът върху плата създава илюзията, че момичето е изцяло обсипано с диаманти. Така създателите на костюмите на филма са искали да подчертаят, че героинята е красива и недостъпна, като скъпоценен камък.