„Когато съм била съвсем малка, съм издърпала чаша с горещ чай от масата. В резултат на това съм изгорила лявото си рамо, гърдите и стомаха си. Белезите са с мен откакто съм на 11 месеца – само това знам за случилото се и не си спомням тялото си без белези. Някои дни съм уверена и си казвам „Това е просто белег“. Сигурна съм, че всеки от нас има белези. Но имам и някои лоши дни, обикновено когато срещна някой нов човек и той погледне белега ми с отвращение. В такива моменти си мисля „Боже, да не ме е полазило нещо?“, но после се сещам за белега. Но в крайна сметка това е просто един белег.“