„Когато бях на 14 г., спасих един бездомен кон на име Флай и веднага се влюбих в него. Една сутрин, като всяка друга сутрин, хранех конете на полето. Флай се опита да ритне друг кон зад него, но не го уцели, вместо това ме ритна в лицето, точно под лявото ми слепоочие. Първоначално изпаднах в шок, защото бях малка, съвсем сама на полето и обляна в кръв. След няколко посещения до болницата белегът намаля и сега е просто част от лицето ми. Минаха 4 години от онзи ритник и ако днес ми предложат възможността да махна белега, бих отказала. Не мисля, че красотата се крие в симетрията.“