Дж. К. Роулинг признава, че всъщност не обича котки: също като Хагрид и тя е алергична към тях. Но има едно изключение. Когато писателката работи в Лондон, тя често вечеря в едно кафене на близкия площад. В слънчевите дни тя непрекъснато среща голяма пухкава джинджифилова котка, която има вид, сякаш е ударила стена с муцуната си. Котката изглежда много високомерна и не позволява да бъде погалена. „Когато реших да дам на Хърмаяни необичайно интелигентна котка, я копирах точно от това високомерно животно, добавих само криви лапи“, отбелязва писателка.