Може да си мислим, че не сме токсични или че отдавна сме преодолели този тип поведение, но ако се вгледаме по-отблизо, е много вероятно да се хванем в крачка. Осъждането и прехвърлянето на вината са това, което всеки прави през по-голямата част от времето, но това не означава, трябва и ние да продължаваме да го правим. Осъждането не служи нито на нас, нито на другите. То често създава пространство на несигурност, в което хората се отчуждават и се обвиняват взаимно, защото не се чувстват чути или уважени. Осъждането е повърхностно и едностранчиво – никога не знаем достатъчно за другия човек, за да си вадим изводи за него. По-добре би било да проявяваме емпатия и да се опитаме да го разберем. Да кажем ясно на другия човек, че ни е грижа за него и че няма да го отхвърлим. Прехвърлянето на вината, от друга страна, е форма на защита, но и на манипулация. Ако нещо не върви както трябва, е по-лесно да обвиним другия, че не се старае, че не обръща внимание или че не му пука. Случва се да прибегнем и до мисли тип „ако ме обичаше, щеше да го направи за мен.“ За да преодолеем този токсичен модел, трябва да поемем отговорност за участието ни във всяка връзка и да общуваме директно, като ясно изразяваме какво искаме, от какво се нуждаем и какво ни наранява.