Тези две пасивно-агресивни токсични поведения заслужават малко повече внимание, защото ги практикуваме много често, понякога без да сме наясно че го правим. Инатът ни води към озлобяване, а когато правим нещо от злоба, внасяме в него разрушителна енергия. Освен това, ако винаги са необходими много такт и увещаване, за да изслушаме и приемем нещо друго от нашето лично мнение, може да се прославим като труден човек и ужасен колега, когото никой не препоръчва на никого. Отношенията обогатяват живота ни и му придават по-дълбок смисъл и си струва да преодолеем егото си, за да постигнем качествена връзка. Поведението на жертва пък може да ни погълне до степен, в която единственото, което правим, е да се самосъжаляваме. Трябва да помним, че животът не е нещо, което ни се случва, а ние сме активен участник и негов съ-творец. Ако постоянно се държим като жертва, Вселената откликва и ни предоставя само роли, които да затвърдят позицията ни. За да се случи промяната, трябва да я инициираме и да продължим да работим по нея, докато станем човека, който искаме да бъдем.