Лаура Шиян никога няма да забрави мига, в който държала момченцето си за първи път. Това е момент, силно запечатан в паметта й, към който може да се върне във всеки един момент.
И това е успокоение. На 19 юни преди 2 години госпожа Шиян и съпругът й Брет приветствали на бял свят своя син Бо в болница в южна Франция. Но красивото момченце се родило мъртво - малкото му сърчице престанало да бие още преди раждането. Бо се родил спейки, а това е историята на госпожа Шиян.
„Връщах се от разходка по магазините. Седях уморена и доволна, с ръце, обвити около корема си, усещайки нежните движения на моя Бо вътре в мен“, разказва майката. „Той се движеше много по време на това пътуване и през по-голямата част от нощта - оживен, невинно игрив, играеше си с майка си, сякаш беше щастлив. Това бяха и последните пъти, в които усетих движенията му... Минаха часове и започнах да осъзнавам, че все още не съм изпитала силни целенасочени движения, никакво ритане или местене на рамене, никакви лакти срещу ребрата ми или бързо въртене на краченцата“. Тогава госпожа Шиян била в напреднала бременност. Тя и съпругът й - футболистът Брет Шиян и тяхният малък син, когото наричали „Урагана“ били в южна Франция, далеч от дома си в Пърт
Те опитали всичко възможно да раздвижат бебето си. Но то не помръдвало.
„Докато стоях, усещах бавно, нежно търкулване отвътре. Усещането не беше правилно, беше сковано, безжизнено, без усилие. Изкарах го от съзнанието си, може би в опит за отрицание, може би заради надежда, но положих усилие да почувствам това движение като успокоение, като мантра, че той е добре. Болезнено си спомням натоварващия и емоционално напрегнат разговор с красивата ми приятелка, която също е майка. Тя ме инструктира без колебание да отида на лекар", разказва Лаура.
„Дори и сега мога да си спомня съобщението си... знаех, че дори и да отида, не съм го усещала да се движи, вече го няма“, спомня си тя.
Двойката отишла в болницата, където се сблъскали с езиковата бариера, докато записвали час за преглед. Този скенер бил и първият път, в който госпожа Шиян видяла сина си. „Бавно ставаше все по-ясно – ето го, нашето момченце, нашето красиво момченце“, пише тя. „Очертанията на главичката му, личицето му, ръцете му, краката му, кръглото му коремче, а очите ми сканираха в гръдния му кош бялата светлина, блестящата бяла светлина, без потрепване, без да помръдва. Усетих ръка, мека, нежна, която взима моята, тъжният поглед на лекаря, който каза „Няма сърдечен пулс“.
"Крещях в пълно недоумение и чух как гласа на мъжа ми потрепери,докато изрича "Не!" и коленичи. Никога няма да забравя тази дума от устата му, звукът, който прозвуча като разбиване на сърце ме порази в дълбочина и никога няма да мога да го забравя", спомня си кошмарът Лаура. „Два дни чаках, седях, държах, знаейки, че детето ми е мъртво и все още е в мен. Изпитвах гняв, сърцераздирание, жал, отчаяние и невъобразима скръб“.
След предизвикано раждане, малкият Бо се родил на 19 юни 2014 година.
„В ръцете ми е малкото, крехко и безжизнено телце на сина ми“, пише госпожа Шиян. „Нямаше нищо, само тишина. Болеше ме и плачех, сама в тишината, за звуците на новородените, за звуците на моето бебе... Дали като защитен механизъм или като първично, интимно знание, не можех да попия този момент. Държах го, вдишвах го, целувах главичката му, бузките, устничките. Усещах тежестта му на гърдите си извитото му телце в ръцете си, но знаех, че си е отишъл, тази перфектна душа, с която бях свързана, той ме остави, аз го изгубих и го нямаше."
"Не вярвам, че една майка е способна да забрави допира на децата си първия път, в който ги държат на ръце. Успокояващо е, че мога по всяко време да се връщам към този момент и да си позволя да се свържа със себе си, да си дам още една минута, още един миг с него в ръце".
Загубата на бебето променила младото семейство.
Госпожа Шиян разказва, че макар и това да е историята на Бо, тя все още не е завършена.
„Всеки ден ти пишеш нова глава с мен и не минава ден, в който да не ми липсваш – понякога с усмивки, понякога със сълзи“, пише тя. „Обичам те, но не мога да държа ръката ти, докато вървим заедно през живота. Но винаги ще нося красивата ти душа в сърцето си“.
