X

Отворено писмо до детето ми, което може би страда от биполярно разстройство

от в 10:00 на 26.11.2016 в Всичко за теб | Семейство


Отворено писмо до детето ми, което може би страда от биполярно разстройство

Отворено писмо до детето ми, което може би страда от биполярно разстройство

Скъпо дете,

Искам да започна като посоча недвусмислено и без съмнение, че си невероятна.

Последните 14 месеца бяха почти блажени, с изключение на онази сутрин, в която се изака върху ръката ми, след като ме събуди в 5 сутринта.

Искам да знаеш, че в момента, в който излезе от корема ми, покрита в слуз и много мъничка, аз станах твоя майка. Никога не съм и никога няма да съжалявам, че те заченах с малка помощ от модерната наука.

Но, скъпо дете, има нещо, което трябва да знаеш.

Виж, мама страда от биполярно разстройство. Това означава, че е възможно и ти да го имаш, тъй като членове на семейството на мама също страдат и шансовете са големи.

Дори сега – особено сега – се тревожа, дали не направих грешка, като си мечтаех за теб, като опитвах толкова дълго за теб, като пишках върху тестове за бременност, като взимах лекарства с надежда, че ти един ден ще съществуваш. Но ако съм права, скъпо дете, и ти сега имаш биполярно разстройство, има шанс да изпиташ същата болка, която аз търпях през първите 28 години, преди да получа диагнозата - и да си те представя, че трябва да вкусиш съществуване, определено от този безкраен психически шум, разбива сърцето на мама.

Надявам се, че фактът, че знаеш, че това един ден може да бъде твоята реалност, ще ти помогне да се справиш по-бързо, но за мен бяха тежки 28 години. Имаше безкрайна мания и разбиваща депресия, самонараняване и чувството, че просто не се вписвам в обществото. Не бих пожелала това и на най-лошия си враг. Така че защо, скъпо дете, бих рискувала и ти да преминеш през същото?

Е, това е нещото, което трябва да обясня.

Това не е писмо, с което да те уплаша. То няма за цел да бетонира негодуванието ти към мен, че игнорирах Дарвиновия закон и размножаването при психични заболявания. Има причина да бях готова да рискувам и ти да наследиш заболяването ми и това е тънката линия на пронизващата тревога на живота на мама преди теб.

Причината е, че лошите неща могат да станат по-добри. Нещата стават по-добри – аз имам теб. Оптимизмът, скъпо дете, е все още възможен дори и в дълбините на отчаянието и аз съм живото доказателство. И ти също можеш да бъдеш.

Мисля, че истинската причина да седя днес и да пиша това, докато ти лежиш на пода и си смучеш пръстчетата, е желанието ми да представя нещо като карта на биполярните разстройства, памфлет, обобщаващ житейския ми опит, първото издание на книгата "Биполярно разстройство за начинаещи".

Мога да помогна, ако ми позволиш, защото си мисля, че заедно можем да се справим с това, ако се наложи.

Например скъпо дете, ще те науча колко е важно да приемаш мозъчния инсулин, който стабилизира настроенията ти. Давам ти тържественото си обещание, че няма да опитвам да лекувам твоето психично заболяване с Адерал, авторитарни родителски грижи, хомеопатия, безглутенова диета, диета без млечни продукти, диета без ядки. Няма да имам никакви угризения да ти давам необходимите лекарства от най-ранна възраст, ако се изисква, да се грижа за теб с хапченца във всички цветове на дъгата.

Ще те науча как да се справиш – умения, които на мама й отне дълги години да усвои. Ще си говорим за чувствата, гнева, тъгата. Ще практикуваме дълбоко дишане и концентрация. Ще научиш начини да успокояваш съзнанието си, когато мозъкът ти бушува, когато лошите мисли нахлуват, когато ти казва да нараняваш и разрушаваш, вместо да те вдъхновява да растеш и да създаваш.
Упражненията помагат. Масажите също, затова си намери момче или момиче – независимо кой пол те влече – което да ти разтрива стъпалата всяка вечер, както правят мама и тате.

О, това също е много важно, скъпо дете: терапията помага. Намери добър терапевт, дори и да отнеме много време, дори и да се наложи да минеш през дузина, преди да намериш правилния, както се случи при мама. И трябва да ходиш. Всяка седмица. Дори и когато не искаш.

Помага, макар и да изглежда, че не помага. Това, скъпо дете, се нарича невропластичност и означава, че можеш да промениш начина, по който мислиш чрез силата на волята и психическата подготовка. Това е съзнанието над материята, създавайки нови връзки, пътища и модели и ще благодариш за това, ако страдаш от заболяването.

Скъпо дете, важно е да знаеш, че няма нищо сбъркано в теб. Може да ти е малко по-трудно да навигираш по заплетените улици наречени „Живот на възрастните“, но това не е твоя вина и в никакъв случай не е невъзможно да преодолееш този химичен дисбаланс, който почти не уби мама.

В крайна сметка, причината да те зачена, да те нося в себе си, да те родя и да те отглеждам с огромна любов, е това, че вярвам, че ти заслужаваш да съществуваш. Ти заслужаваш живот, да се срещнеш със света и всичките му чудеса, защото е страхотен. Дори и да страдаш от биполярно разстройство.
Ти си кулминацията на житейските ми избори досега. 

Защо да се отказвам от огромния прилив на хормона на любовта, съпътстващ родителството и който ми даваш ти, защото може да страдаш от биполярно разстройство? Мисля, че мога да направя живота ти богат и възнаграждаващ, дори и да си наследила моето психично заболяване и страхът, че няма да се справя, не е причина да отнема шанса ти да съществуваш.

Хората може да си правят шеги. Хората може да те съдят. Хората може дори да се съмняват в твоята интелигентност и здрав разум, докато ти се бориш да преодолееш несправедливите карти, които ти е раздал живота. Но знаеш ли какво, скъпо дете?

Забрави за тях.

Ти си перфектна.

С огромна любов и гордост,
Мама

Шанън Грийнстайн



Теми   деца | заболяване | майка

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.