Скъпи Оливия и Евън,
Още с отварянето на очите си тази сутрин, странно чувство изпълни съзнанието ми - "Господи, моите скъпоценни съкровища ще започнат новата учебната година само след час." За няколко секунди бях като заложник в собственото си съзнание и мисли.
Мили мои, днес ще се впуснете в поредната нова глава от своя живот и докато рутината на забързаните сутрини преди училище все още не ви е обхванала, бих искала да ви кажа няколко неща като ваша майка. Неща, които сме си казвали, повтаряли... такива, които именно защото съм ви майка, бих искала да повторя отново, в случай, че малките ви главички не са запаметили.
Когато влязох в стаята и ви целунах нежно по бузките, за да ви събудя, всъщност исках да ви кажа, че знам какво е да си новото дете в класа.
Знам, че се вълнувате и тревожите дали ще си намерите приятели. Вярвайте в себе си, мили мои. Така, както съм ви учила. Защото вие можете всичко!
Когато потъркахте малките си и сънливи очички и протегнахте топлите си телца, аз всъщност исках да ви кажа да не се притеснявате, защото ще намерите своя път. За съжаление може да ви се наложи да го търсите малко повече от необходимото, но ще го намерите. Просто никога не бива да се отказвате!
Докато стоях на вратата на банята, докато миехте зъбките си, всъщност исках да ви кажа, че понякога новите не са в най-изгодното положение, но това е само защото са нови. Понякога обаче, да си нов, е и най-голямото предимство! Приемете това приключение!
Докато избирах дрехите ви, исках да ви кажа, че тъй като сте нови, децата ще бъдат привлечени от вас, ще им е интересно да се запознаят с вас. Да, някои ще ви приемат, други не, но вие никога не трябва да се отчайвате от тяхната загуба. В живота постоянно ще губите и намирате хора. И всеки от тях ще ви даде безценен урок.
Когато подготвях обяда ви на кухненския плот, исках да ви кажа да погледнете от положителната страна на това ново за вас предизвикателство, защото съвсем скоро то ще бъде рутина. Това е кръговратът на живота.
Когато ви написах бележки колко много ви обичам и ги сложих в кутията с обяда ви, аз само исках да ви кажа да се опитате да не изглеждате толкова нервни. Понякога една усмивка е стъпката към ново приятелство и вие не трябва да изпускате тази възможност. Понякога една усмивка струва много повече от хиляди думи, не забравяйте това, мили мои!
Когато закусвахте, исках да ви кажа, че ако се почувствате зле или в неудобно положение, просто трябва да дишате. Ще се изненадате колко много могат да помогнат няколко дълбоки вдишвания. Светът не е толкова лош! А и какво значение ще има тази ситуация или казаното след 10 години? Пазете себе си!
Когато ви помагах да завържете връзките на обувките си, аз исках да ви кажа да помните, че винаги ще имате нужда от добър приятел. Истински приятел! Затова не забравяйте - качеството пред количеството!
Когато сложих раниците на малките ви рамене, исках да ви кажа как всеки път, когато ви изпращам, сърцето ми се разкъсва между това да ви задържа с мен и цял ден да бъдем заедно, и между това да ви пратя на училище, за да натрупате знания и опит. Ех, ако можех да спра времето и да не растете толкова бързо....
Когато се качихме в колата, исках да ви кажа колко дълго се молех снощи да се превърнете в интелигентни, мили, грижовни, забавни и творчески настроени хора. Ако имате нужда от нещо, аз съм тук и винаги ще ви помогна!
Когато закопчах предпазните ви колани, исках да ви кажа, че не всеки ще бъде като вас. Прегърнете разликите и се научете да приемате околните такива, каквито са. Можете да бъдете изненадани приятно!
Когато регулирах огледалата и ви видях седнали кротко на задната седалка, исках да ви кажа да бъдете търпеливи със себе си и с другите. Времето е променлива константа и колкото и тривиално да звучи - променя много неща! Стига да се научите да чакате.
Когато потеглихме, исках да ви кажа да не се страхувате от новото. Понякога най-красивите неща, които ни се случват, идват веднага след като се сблъскате с тях за първи път.
Когато изминах няколко пресечки, исках да ви кажа да слушате какво говорят учителите ви, приятелите ви, хората около вас... Никога не знаете кога нещо от чутото би могло да ви послужи в дадена ситуация.
Когато спрях до алеята пред училището ви, исках да ви кажа да изпълнявате това, което ви се казва, когато е необходимо, но също така и да бъдете уверени, че винаги сте изразили собственото си мнение по дадения въпрос. Научете се да говорите и да имате собствено виждане за нещата.
Когато слязох от колата, за да ви прегърна и целуна, единственото, което успях да кажа бе "Бъдете себе си и не забравяйте колко много ви обичам. Ще ви чакам след училище, за да ми разкажете всичко, което искате." Разбрах, че това е наистина всичко, което е необходимо да чуете.
С обич,
Мама
НАЗАД
