Джесика Клътърбък, на 26 години от Великобритания, наблюдавала отблизо как тялото й се срива - а в най-лошия си период тя тренирала по три пъти на ден и преживявала само на банани, диня и диетична кола. Заради болестта си тя злоупотребявала с лаксативи и била на ръба на чернодробна недостатъчност.
Но за щастие Джесика успешно преодолява заболяването си и вдъхновява хиляди хора по света да предприемат по-здравословен подход към диетите и тренировките.
Джесика, която сега тежи здравословните 71.6 килограма за своите 175 сантиметра, си спомня: "Всичко, което исках, беше да бъда възможно най-слаба - исках да мога да видя гръдния кош и ключицата си. В най-лошия момент от болестта ми, кожата ми започна да пада, а кожата ми пожълтя заради началото на чернодробна недостатъчност. Искам да науча другите жени да спрат да бъдат толкова сурови със себе си. Стремете се към прогрес, а не към съвършенство. Не сме създадени, за да бъдем перфектни."
Като по-малка Джесика винаги е обичала храната и е развила нездравословни отношения с нея, когато навлязла в пубертета.
Джесика, която преди да стане личен треньор е работила в сферата на търговията, разказва: "Като дете винаги бях ниска и набита и обичах да опитвам нови храни. Но когато бях на 14, свалих 12 килограма по време на една лятна ваканция и осъзнах, че когато ям по-малко, тежа по-малко.От тази възраст нататък, теглото ми постоянно варираше. Когато бях на 19 минах от 12-ти до 6-ти размер за кратък период от време като бягах всяка вечер на пътечката, докато не изгоря 1000 калории и гладувах."
Джесика успяла да си възвърне теглото и да поддържа здравословна форма в продължение на няколко години, но когато била на 23, отново започнала да спазва диети и отслабнала дотолкова, че можела да облече единствено дрехи 2-ри размер. "Макар и теглото ми да беше здравословно за известно време, никога не поправих връзката си с храната. Когато бях на 23, започнах да тренирам много, да ям малко и да злоупотребявам с лаксативи. Преживявах на диета, включваща банани, диня и диетична кола. А ежедневните ми тренировки включваха ходене по 90 минути и 2 DVD-та с домашни тренировки. Дори чистех постоянно вкъщи, за да горя допълнителни калории. Винаги съм била с едър кокал, но тежах 53 килограма, което при ръст от 175 сантиметра е болезнено поднормено. Дрехите, които носех, бяха втори размер."
Драстичното отслабване на Джесика започнало да засяга отношенията й със семейството и приятелите й. "Това беше най-самотният период през живота ми. Не можех да ям пред никого и заради него поставих края на осемнайсет месечната си връзка. Брат ми ми каза, че не иска да виждам племенниците си повече, защото не иска те да опознават някого, който умира.”
Това признание на брата на Джесика я е накарало да върне живота си в релси. "На рождения ден на майка ми всички бяха навън и се наслаждаваха на слънцето, докато аз седях вътре, увита в одеяло, защото ми беше много студено. До мен седеше шестмесечната ми племенница, а аз я гледах и си мислех "Не мога да повярвам колко много обичам това момиче.” След това се запитах - ако мога да обичам това малко момиченце толкова много, колко ли бих обичала собственото си дете? Осъзнах, че щетите, които бях причинила на тялото си, означаваха, че може никога да не стана майка. Това беше моментът, в който го реших.”
През август 2013 Джесика била приета в клиника за хора с хранителни разстройства и веднага получила диагноза "анорексия нервоза".
"Знаех, че ако не преодолея проблемите си с храната, сериозно ще навредя на здравето си и така ще рискувам собствения си живот. Знаех, че трябва да бъда смела. Така че всяка седмица си определях "страшно" хранително предизвикателство, при което трябваше да изям малка порция храна, от която се страхувах - например купичка паста или препечена филийка."
"Да ям всичко ми беше наистина трудно, но се чувствах сякаш това е най-голямото постижение в живота ми. През следващите седмици, храненето ме плашеше все по-малко."
В рамките на една година, Джесика качила 10 килограма и нейният индекс на телесната маса влязъл в здравословни граници. Малко след това Джесика се срещнала с приятеля си, който е собственик на местна фитнес зала и се запалила по тренировките с тежести.
За няколко месеца Джесика постигнала такъв напредък с обучението си, че била квалифицирана да стане личен треньор.
"Когато започнах да тренирам с тежести, кардиото изхвърча през прозореца и започнах да изграждам мускули. Харесваше ми. Виждайки новата ми форма, другите момичета в залата започнаха да ме питат за съвети и ме насърчаваха да кандидатствам за личен треньор."
"Диетата ми се състои основно от пресни, непреработени храни, разнообразни полезни мазнини, въглехидрати и много протеин. Ям по шест пъти и приемам по около 2450 калории на ден - а също така си позволявам да се поглезя, когато ми се прииска", обяснява тя.
Джесика иска да насърчи и други жени да излязат от омагьосания кръг на диетите и да получат позитивни послания от нейния Инстаграм профил.
Тя споделя: "Прекарваме живота си в самобичуване, искайки да имаме това, което някои други жени притежават. Да приемеш себе си е първата стъпка."
Джесика допълва: "Искам да покажа на другите жени, че няма нищо лошо в това да обичаш себе си - дори ни е необходимо. Вярвам, че тренировките са най-недооценените антидепресанти и наистина вярвам, че човек може да промени целия си поглед върху живота, когато ги използва по правилния начин.”
