Интересното е, че младият Иглесиас печели Грами за най-добро латино поп изпълнение през 1996 г. - същата награда, която беше дадена на баща му през 1987 г. Енрике успява да постигне успех и да надхвърли всички очаквания на баща си. В крайна сметка той доказа своята стойност и въпреки всичко баща и син успяват да изгладят различията и да излекуват отношенията си. И не само това, Енрике се превръща в голямата гордост на баща си, който признава, че с нетърпение слуша музиката на сина си.