Преди пет години една модна фотографка от Амстердам на име Барбара Ивейнс решила, че иска да опознае възхитителните непознати, които улавя с камерата си.
И го направила.
“Au Coin de ma Rue” или „На ъгълът на улицата ми“ е дългогодишен проект, който проследява как се е променила връзката на Ивейнс с хората, докато ги опознава по-добре. Тя разказва:
„Първоначално това беше егоистичен социологически експеримент. Мислех, че ако ги срещна няколко пъти в живота си, няма да променя гледната си точка за тях. Но съвсем бързо чувството на доверие и съдействие се усили. Осъзнах, че това се случва, когато хората вече не са анонимни. Започва да ни е грижа за тях.“
Портретите – на които се виждат притежания, приятели и прегръдки със самата Барбара Ивейнс – са интимни и жизнени. Може би най-впечатляваща е четвъртата година, в която Ивейнс фотографира хората в 7 сутринта, когато тъкмо са се събудили и отново в 7 вечерта на същия ден.
Някои от тях са прекарали нощта в дома на фотографката или пък тя е отишла в техния дом, за да ги събуди. „Да влизам в дома им като крадец, за да ги събудя беше интересно преживяване“, разказва Барбара.
„Забавното нещо, което осъзнах, беше следното: мислех, че ще ми отнеме 20-тина минути да заснема изражението на човек, който току-що се е събудил, но не – неподправеният поглед на човека се губи за пет минути... Зад камерата си можех да видя, че в рамките на секунди човек възвръща контрола над тялото и лицето си. Уязвимото човешко същество си беше отишло“.
Можете да видите резултатите от експеримента на Барбара в нашата галерия, която сега живее в Брюксел и планира да се срещне със същите хора след пет години, за да ги заснеме отново.
