Иронията се състои в това, че Кийт прекарал по-голямата част от детството си в опити да заслужи одобрението на баща си и това се оказва неговия стимул за развитие.
„Любовта на татко ми към кънтри музиката предопредели пътя ми като музикант и до голяма степен това ме оформи като артист“, обяснява Кийт.