Джесика Алба разказва: „Сега съм твърда, защото като дете никога не се защитавах. Не исках да се принизя до нивото на хулиганите. Външно започнах да се разхубавявам и развивам, когато бях на около 14 или 15, но всъщност се чувствах неудобно от това, че съм красива. Физическата ми сила стана моята твърда черупка. Бях толкова жестоко тормозена, че баща ми трябваше да ме води до училище, за да не бъда нападната. Обядвах в кабинета на сестрата, за да не се налага да седя с другите момичета. Освен че бях от смесена раса, родителите ми нямаха пари, така че никога не съм имала готини дрехи или страхотна раница.“