Към родителите, които не са научили децата си да спят

Всички знаем, че бебе, което спи през нощта е свещения граал на родителството, който сигурно само 12 родителя са постигнали, но повечето от нас очакват да накарат да се случи. Но хей – кой по дяволите брои?
И всички знаем, че ако бебето ви не спи през цялата нощ, се случват две неща:

- Бебето ви е чудовище. Не, чакайте. Това не е вярно. То е „лошо бебе“. Лошите бебета не спят през нощта. ДОБРИТЕ бебета го правят. (Знаейки това, понякога, когато бебето ми се събуди в 3 през нощта, аз го държа близо и го гледам лошо, казвайки му „Арло, спри да бъдеш лошо бебе. Не искаш ли да бъдеш добър?“). Добрите бебета не искат да ядат в 1, 2, 3 и 5 през нощта. Те са ДОБРИ и съобразяват, че родителите им искат да спят – дори и да са само на 8 месеца. Странно, но той просто ме гледа с поглед „Защо още нямам храна в устата, загубенячко?!“.

- ВИЕ сте чудовище. Правилно. Спрете да се оплаквате. Имате проблеми със съня, защото не сте научили бебето си да спи. Проблемът си е ваш.
Така че в общи линии, не бебето е проблемът, а вие. Простичко е.

Не искам да създавам спор дали бебетата трябва да бъдат тренирани да спят или не. Е, да, аз наистина мисля, че сте луди за това, че оставяте 3-месечното си бебе да пищи неконтролируемо, докато се оповръща и след това, когато на третия ден се примири и заспи, вие да крещите „УСПЯХ“ и да разказвате на приятелите си. Съжалявам, но това за мен е глупост. От друга страна, ако това ви кара да не искате да скочите от висока скала, направете го. Както искате. Перспектива.

Но повечето хора не го правят. И има много вариации на „тренирането на бебето да спи“ и повечето от тях са доста мирни от това, което съм чувала – без никога да съм практикувала нещо подобно през целия си живот.
Единственото ни дете, което нямаше нужда да спи с нас и да се храни по цяла нощ, беше Джорджия, която сякаш изкрещя „Най-накрая съм свободна“, когато я сложихме в собствена кошарка на 3-4-месечна възраст. Но това е Джорджи. Тя не се нуждае от хора.

Моята приятелка ми разказа, че е научила 9-месечното си дете да спи през половината нощ в кошарката си (аз искам само няколко часа, приятели, САМО НЯКОЛКО), като е заминала за 2 дни, а през това време съпругът е давал бутилка на бебето и го е поставял в легълцето му, оставяйки го да плаче за известно време. През следващия месец отивам на кратък курс по йога (казаха ми, че и дебелите хора могат да се занимават с йога!) и планът е мъжът ми да приложи същото върху нашето бебе.

Очакванията ми това да проработи са около 5. Процента. 5% шанс да успее.
Защо? Не знам. Защото не ставаме. Защото сме лоши хора. Защото никога не сме го правили. Защото от плача, душата ме боли. Може би имам дефектни деца. Не знам.

Защото голяма част от живота ми ми изглежда, че се случва на късмет, докато остатъка от света изглежда, че държи всичко под контрол, планирано и стабилно, докато аз постоянно си повтарям „Какво по дяволите се случи“ и да мисля как мога да си пийна малко от безалкохолното, което отдавна вече е изпито от децата ми.

Е, може би не е съвсем така.

Но знам, знам че не съм единствената, затова тази статия е за вас, родители, които не сте научили децата си да спят. И за всеки, чиито деца не спят по цяла нощ.

Сигурно са ви наричали са ви смотаняци, загубеняци, ненормални...

Разбирам ви.

Главата ви боли ли ви всеки ден щом отворите очи? Мен също. Понякога скулите ме болят. Не знаех, че е възможно, докато не се случи.

Обичайно отварям очи и си мисля: „О, Господи – не“, което не е най-доброто „свежо начало“ на сутринта ми, но правя каквото мога. Идеята за огромно количество кафе и липсата на всякакъв избор са единствените неща, които ме вадят от леглото. Разчитам на яркия дисплей на телефона ми и сладкото бебче до мен да ме разсънят.

Оставете ме, малко съм драматична понякога.

И разбирам теглото. На раменете, челото и гърба. Боли ме почти през цялото време. Искам да отида на фитнес, но не мога. Е, мога, но ще ми дойде в повече. Ако се хранех по-добре, щях да се чувствам по-добре. Защо посягам към въглехидратите и захарта, когато съм гладна? Следващия месец отивам на йога курс и ще бъда върната във форма, по-бързо, отколкото си мисля.
Представям си, че ще се върна като експерт по йога.

Понякога слагам млякото в шкафа за обувки и понякога се ядосвам много, ама много на децата ми за страшно глупави неща и докато се случва, осъзнавам, че съм доближила налудничавото ниво на липса на сън и си мисля: „Джанел, трябва да ги научиш да спят. Направи нещо“.

Но когато настъпи 10 часа, аз се сгромолясвам в леглото с бебе до мен, защото искам да спя сега. Не знам как щях да се справям, ако работех извън вкъщи. Какво правех преди? Не мога да си спомня.

И тогава идва уикенда. Ако съпругът ми е вкъщи, той взима бебето сутринта и аз се чувствам 40-60% човек.

И понякога разбирам, че цялата къща спи, а аз съм будна и не разбирам защо.
И понякога осъзнавам, че връчвам бебето на съпруга си и му казвам: „Нуждая се от 20 минути, в които никой няма да ме докосва, да ме гледа или изобщо да ме доближава“.

И ако партньорът ви работи, а вие стоите у дома (и заради това гледането на детето през нощта обикновено е ваша задача), искате да удушите този глупак (с обич разбира се!) така, че да го заболи, но няма да го убие, защото вижте колко е сладичък като хърка (партньорът, не бебето).

И знам, че не всичко е гадно – има ги прегръдките, смеха, бебешкото хъркане, юмруците и ароматът на бебето след баня, докато се сгушва в теб и целувката, която поставяш на челцето му, докато го преповиваш, мекият му дъх и сладките бузки. Знам, че има благодност, че това ви се случва, дори и да мразите факта, че най-голямото ви дете след 5 години ще бъде пълнолетно.

Може би така ми се струва, защото го правя вече 13 години, а ми се струват като 9 дни, а и един от тях скоро вече няма да е дете. Не казвам, че знам повече от вас. Ясно е, че не е така. И си спомням за момента, в който всичко, което изпитвах беше омраза. Защото не знаех, че може да е толкова трудно и все пак беше.

Не, не съм ядосана. Само съм уморена. Е, понякога съм и ядосана.

Още не съм го разбрала напълно.

Вероятно и вие.

Но исках да знаете, че не сте единствените такива родители, които често някой може да нарече смотани. И когато се превърна майстор по йога, ще ви разкажа как да го поправите, защото знам какво изпитвате.

Същото. Умора.

Края.

Всичко е там. Тук всъщност.

На гърдите ми.