Малка героиня: Тя се роди в 27-та седмица, но оцеля въпреки всичко

Когато малката Агнес Попи Тейлър-Хат стане на една годинка следващия месец, родителите ѝ смятат да направят парти на тема „Герои“. „Наричам я моята малка героиня“, споделя майката на Агнес Джасинта Тейлър-Хат. „Тя е толкова смела и буквално се бореше да бъде тук, макар и да беше толкова дребничка, мъничка и крехка“.

Агнес е родена на 19 ноември 2015 година едва в 27-та седмица. Тя тежала 899 грама и била едва 34 сантиметра. След това теглото ѝ спаднало до 700 грама.

Но доказвайки, че е истински боец, малката Агнес победила шансовете и се завърнала у дома след 3 месеца, прекарани в болницата. "Наистина сме благословени и сме истински късметлии, че е тук с нас", казва госпожа Тейлър-Хат.

Пътешествието на Агнес започнало с усложнена бременност. Госпожа Тейлър-Хат, която живее в Мелбърн, Австралия и има 4 деца, от които едно доведено, започнала да кърви в 27-та седмица от бременността си и след едно по-обилно кървене, била откарана в болницата. "Стомахът ми започна да се подува доста драматично, болката беше огромна", споделя тя. Оказало се, че дамата страда от плацента акрета и разкъсване на плацентата. Ултразвукът показал, че стомахът ѝ се пълни с кръв и единственият вариант е да ѝ бъде направено извънредно цезарово сечение.

Докторите трябвало да действат бързо, за да спасят живота не само на Агнес, но и на госпожа Тейлър-Хат и тя веднага приета за операция. „Обърнах се и видях, че съпругът ми го нямаше“, споделя тя. „Казаха ми, че не може да дойде, защото стаята е стерилизирана, но исках да му кажа довиждане. Кървенето беше много сериозно и не бях сигурна какво ще се случи“.

Агнес се родила в 13:36 на 19 ноември. "Упойката беше толкова силна, че спомените ми от следващите три дни са доста неясни", споделя майката. "Не помня първия контакт, който имах с Агнес и това наистина ме тормози понякога".

Пътешествието на Агнес е документирано от фотографката Лейси Барат. Тя разказва: "Първоначално трябваше да заснема раждането на Агнес, но вместо това се оказах в много емоционално пътешествие из Интензивното отделение, където всеки ден беше от значение. Агнес получаваше най-добрите грижи в болницата в Мелбърн, където заснех важните моменти от живота ѝ с нейното семейство и я гледах как се справя с проблемите, причинени от преждевременното ѝ раждане“.

Снимките показват малката Агнес в Интензивното отделение, скъпоценните първи прегръдки с госпожа Тейлър-Хат и нейния съпруг Шанън Хат, както и преходът ѝ от живота в болницата към живота у дома. 

След раждането си Агнес останала в Интензивното отделение и прекарвала по-голямата част от времето си в кувьоз. Тя не можела да диша сама и затова се нуждаела от кислород, а понякога спирала да диша. Също така бебето страдало от кръвоизливи в мозъка.

„Децата ми казват, че Агнес е приличала на малко извънземно, очичките ѝ бяха притворени и отне седмици да ги отвори“, разказва майката. „Най-притеснителното нещо, което забелязах, когато я видях за първи път, беше че няма никакви мазнини“, обяснява майката. „Тя нямаше дупе, просто кости". Едни от най-трудните моменти за родителите били да наблюдават как други страдащи семейства напускат Интензивното отделение за новородени без децата си.

Днес Агнес, която е кръстена на баба си, е у дома с родителите си и своите братчета и сестричета – Айзък на 13, Елайджа на 11, Индиана на 7 и Райдър на 5. Всяко постижение в живота ѝ – това, че може да диша сама, първите прегръдки и способността да се кърми от майка си – било наистина скъпоценно за семейството.

Сега тя тежи 6 килограма и макар и да се нуждае от допълнителна помощ, семейството ѝ е оптимистично настроено за бъдещето. „Надяваме се, че кръвоизливите в мозъка ще бъдат излекувани и че няма да има повече забавяния в развитието“, пояснява госпожа Тейлър-Хат. „Дори и това да не се случи, ние сме благодарни, че тя е тук с нас и тя ще бъде подкрепяна от специалистите в болницата, в която бе родена. Но сме наистина оптимистично настроени, че ще има нормален и здрав живот“.

Те се надяват, че историята на Агнес ще даде надежда на други родители с преждевременно родени бебета. „Ужасяващо е, изпълнени сте със страх и оценявате всеки момент, в който държите детето си и го гледате как диша“, казва госпожа Тейлър-Хат. „Вярвайте, че ще има добър резултат, дори да сте заобиколени от травмиращи ситуации“.