Ан Хатауей израстнала с мисълта, че не е хубаво да заема прекалено много пространство. Не смятала, че ѝ се полага. Винаги се извинявала за всичко, но в един момент решила, че трябва да спре. След като станала майка, изведнъж осъзнала, че просто вече няма време за такива неща. Но когато съмненията се върнат, Ан черпи мъдрост от древните поети като Руми.