Бабата на Кралица Елизабет е била готвач
2 от 10
Елизабет II е кралица на Великобритания в продължение на 70 години. За толкова дълъг период от време много нейни недоброжелатели и завистници са пускали какви ли не слухове за нея. Но писателката Колин Кембъл отиде по-далеч от всеки друг, след като публикува биографичната книга „Кралицата майка“. Тя разкри информацията, че Елизабет II всъщност не може да се похвали, че във вените й тече „чиста“ кралската кръв. Според Кембъл, майката на кралица Елизабет II е родена в резултат на извънбрачната афера между Клод Боуз-Лайън (14-ти граф на Стратмор и Кингхорн) и една готвачка. Писателката казва, че графът е признал за греховете си на смъртния си одър, като обяснява, че необходимостта го е тласнала към такава връзка.
След като загубва една от любимите си по-големи дъщери, Вайълет, която намира смъртта си заради болестта дифтерия, съпругата на Клод, лейди Сесилия, изпада в дълбоко отчаяние, което се отразило на нейното здраве. Тя вече не била способна да има деца и затова съпругът й решил да я „дари“ с нова дъщеря, чиято грижа, според находчивия граф, трябвало да облекчи страданията на съпругата му. И тук се появила готвачката, за да им помогне. А за да се подсигурят, че ще се роди здраво дете, съвместните усилия Клод и готвачката дали живот и на един син, Дейвид, за радост на съпругата на графа. Трябва да споменем обаче, че в онези дни такива „сурогатни майки“ не са били нещо необичайно. Благородниците, чиито жени по някаква причина не можели да имат деца, прибягвали до техните услуги.
Освен това тогава обществото изобщо не осъждало тези отношения. Ако извънбрачното дете е било осиновено от баща си, то е имало всички права и привилегии, които и всеки негов наследник. Два факта говорят в полза на достоверността на тази версия. Първо, когато самата Елизабет говорела за обстоятелствата и мястото на нейното раждане постоянно била объркана, излагайки различни версии по въпроса. Второ, след публикуването на тази информация от кралския двор не се появило никакво опровержение. Освен това е известно, че илюстрациите в книгата на Колин Кембъл са предоставени от членове на кралското семейство.
След като загубва една от любимите си по-големи дъщери, Вайълет, която намира смъртта си заради болестта дифтерия, съпругата на Клод, лейди Сесилия, изпада в дълбоко отчаяние, което се отразило на нейното здраве. Тя вече не била способна да има деца и затова съпругът й решил да я „дари“ с нова дъщеря, чиято грижа, според находчивия граф, трябвало да облекчи страданията на съпругата му. И тук се появила готвачката, за да им помогне. А за да се подсигурят, че ще се роди здраво дете, съвместните усилия Клод и готвачката дали живот и на един син, Дейвид, за радост на съпругата на графа. Трябва да споменем обаче, че в онези дни такива „сурогатни майки“ не са били нещо необичайно. Благородниците, чиито жени по някаква причина не можели да имат деца, прибягвали до техните услуги.
Освен това тогава обществото изобщо не осъждало тези отношения. Ако извънбрачното дете е било осиновено от баща си, то е имало всички права и привилегии, които и всеки негов наследник. Два факта говорят в полза на достоверността на тази версия. Първо, когато самата Елизабет говорела за обстоятелствата и мястото на нейното раждане постоянно била объркана, излагайки различни версии по въпроса. Второ, след публикуването на тази информация от кралския двор не се появило никакво опровержение. Освен това е известно, че илюстрациите в книгата на Колин Кембъл са предоставени от членове на кралското семейство.
Иванина Кавръкова
26.03.2024