Шамдео, момче на около 4-годишна възраст е открито в гора в Индия през 1972 година. Детето си играело заедно с малки вълчета, а дори по-необичайно от това бил външният му вид: кожата му била много тъмна, имало изострени зъби, дълги извити нокти, сплъстена коса и мазоли по дланите, лактите и коленете си. Шамдео обичал да лови кокошки, да яде пръст и имал особено желание да пие кръв. Разбирал се добре с кучета. След много усилия Шамдео е отучен от това да яде сурово месо, никога не проговорил, но научил някой знаци от езика на глухонемите. През 1978 е приет в „Домът на Майка тереза за лишените и умиращите“ в Лакнау, където е получил името Паскал. Починал е през февруари 1985 година.