Когато била малка, бащата на Джини решил, че е бавноразвиваща се и я заточил в малка стая, където имало само бебешко гърне. Тя живяла в изолация в продължение на 10 години, докато един ден майка й не повикала социални грижи. Работниците установили, че Джини не умее да я използва тоалетната, не може да издава звуци и върви само настрани. В продължение на няколко години била обект на изследвания, в следствие на които се научила да изрича думи, но не можела да ги съчетава. По-късно започнала да чете кратки текстове и да пази социално поведение. Живяла е в няколко приемни дома, където се сблъскала с малтретиране и тормоз. След това се завърнала в болницата и никога не проговорила.