„Срещнах го веднъж, докато бях на почивка във Вегас. Показах, че съм му фен като извиках: „Боже мой, това е Хайзенберг!”. Почти веднага се разгневиви и тръгна право към мен, мърморейки: „Как смееш да ме наричаш така? Ако хората знаеха кой съм, нямаше да бъда в този бизнес. Следващия път, когато ми извикаш така, се приготви за борба”. След това се усмихна и започна да се смее. Поговорихме си десетина минути, даде ми автограф, а аз бях безумно щастлива. Попитах го дали иска да се присъедини към нас за по питие, но той учтиво отказа, защото чакал семейството си. Беше страхотен!“