„Чаках за автограф от Тим Бъртън, а опашката излизаше от сградата и завиваше зад ъгъла. Всеки казваше, че той няма да има време за всички. Имах късмет, че бях в началото на опашката. Казаха ни също, че можем да получим автограф и снимка, след което трябваше да продължим. Тим беше много мил и постоянно трябваше да му напомнят да не се ръкостиска и да говори с хората, защото имаше ограничено време - закъсняваше за премиера на един от филмите си (не мога да си спомня на кой), но го направи, за да се увери, че е видял всеки един от нас. Беше много любезен, скромен и сладък. Видя анимираното портфолио на приятелката ми и ѝ даде имейла си като я помоли да му го изпрати, когато е готова."