Съкрушено семейство от Западна Австралия се опитва да изживее пълноценно малкото време, което им остава с новородения им син, който е диагностициран с терминален рак.
Синът на Шерил и Джон – Томас, който е само на 11 седмици, бил роден с кожна лезия на дясната си ръка, която приличала на рожден белег.
Но след като тестовете открили бучка на корема му, Томас бил диагностициран със злокачествен рабдоиден тумор и семейството му не знае колко време му остава.
„Има ги сълзите и огромната болка да изгубиш някого, когото обичаш толкова много. Снимаме го постоянно, гледаме го и го целуваме“, разказва двойката. „Ние като семейство се опитваме да се справим с това по най-добрия възможен начин, но е наистина трудно“.
Освен белегът на ръката си, Томас, който е поден през ноември, не показвал никакви симптоми и не изпитвал никаква болка. Той бил щастливо новородено бебе.
Но когато навършил 6 седмици, един лекар открил бучка в коремната област, а ултразвукът показал, че има голям тумор при бъбрека му. Лекарите отстранили левия му бъбрек и установили, че той страда от злокачествен рабдоиден тумор.
Рядката и агресивна форма на рак най-често се среща при бебета като всяка година са диагностицирани нови 25 случая. Рабдоидните тумори обичайно първо се появяват в бъбреците, но също могат да се формират в меките тъкани на мозъка, преди да се разпръснат из другите части на тялото.
С процент на оцеляване под 30% без значение къде се е формирал тумора, няма документирано успешно лечение.
Какво е рабдоиден тумор?
Рабдоидните тумори са рядка и агресивна форма на рак, която най-често се проявява при бебетата.
Средната възраст на диагностициране е 15 месеца.
В САЩ всяка година биват регистрирани между 20 и 25 случая.
Рабдоидните тумори обичайно първо се появяват в бъбреците, но също така могат да възникнат и в меките тъкани на мозъка, преди да се разпръснат из останалите части на тялото.
Прогнозите са мрачни, а процентът на оцеляване е едва 30 – без значение къде е възникнал тумора. Няма доказателства за успешно лечение.
Семейството на Томас разказва, че докторите открили, че лезиите по кожата му също са рабдоидни тумори.
Тумори също са открити в белите му дробове. Още един имало в костта на бедрото му и тя била счупена.
Ракът се е разпръснал. Нямало нищо, което лекарите можели да направят.
Шерил и Джон казали на 3-годишния си син Уилям, че малкото му братче има „болка“, която лекарите се опитват да излекуват.
„Той знае, че мама и тати са много тъжни, защото Томас не е добре“, разказват те. „Уилям също така каза, че може би докторите не могат да помогнат на братчето му, затова мама и тати са тъжни. Затова мислим, че той знае всичко по свой собствен начин“.
Шерил и Джон не знаят колко дълго ще живее Томас и могат само да се грижат да направят живота му възможно най-комфортен. Те се надяват да му осигурят нормално детство – независимо колко е кратко.
„Искаме да пътуваме с момчетата, през уикенда да ходим на плаж, пикник в парка, край реката или до съседния град“, разказват те. „Да ходим да берем плодове, да гледаме филми навън, да си правим семейни снимки, да посещаваме аквапаркове и дори и да летим с балон – ако това е позволено за 3-месечно бебе“.
Приятели на двойката събират пари, за да може семейството да се наслади на времето си с Томас без стреса от сметките в болницата. Макар и да знаят, че ще го загубят скоро, Шерил и Джон разказват, че Томас ги учи, че животът е това, което е най-важното.
„Често се оплитаме в собствения си свят от проблеми и се ядосваме за малки неща или пък се оплакваме за неща, които нямат никакво значение“, казват те.
„Забравяме да бъдем благодарни за нещата в живота, които притежаваме. Трябва да живеем с цел, благодарност и любов“.
