След сватбата, Беван започва да наблюдава необичаен растеж, деформация на лицето си и да изпитва постоянна мигрена. Тези симптоми са показателни за акромегалия, заболяване, причинено от излишък на растежен хормон. По онова време обаче, имало изключително малка осведоменост за състоянието.

В резултат на това външният вид на Беван се променя драстично в продължение на цели 5 години. Въпреки това съпругът й остава до нея до внезапната си смърт от инсулт през 1914 г., оставяйки Беван и техните 4 деца.