Една дама, която изгубила мъжа си само три дни след раждането на първото й дете, разказва как синът й й помогнал да намери желание да живее в най-тъмните дни от живота си.
Джесика Айерс сега е на 33 години и се е влюбила в съпруга си, когато е била едва на 14. По това време той бил на 16 и всички смятали, че това е обикновена тийнейджърска тръпка и любовта им ще отшуми. Но това не се случило и двойката се оженила година след като Джесика завършила училище. 10 години по-късно се случила невъобразима трагедия в дома им в Панама Сити, Флорида, САЩ.
Джесика родила първото им дете – син на име Джакс, през юни 2014. Едва ден след като майката и бебето се прибрали у дома, се случила трагидията – докато Джъстин ставал от дивана, куршум го уцелил в главата.
Съседът им – 62-годишният рецидивист Чарлс Шислер, бил осъден на 14 години затвор за убийството. Той бил осъждан за притежание на метаамфетамини и незаконно оръжие, а за убийството разказва, че неволно хванал пистолета за спусъка. Куршумът изминал над 60 метра, преди да уцели Джъстин, преминавайки през витрина, дървета и стъклена врата.
„Бях смразена и шокирана и всичко, което виждах, бе безжизненото лице на единствения мъж, който имах намерение да обичам някога, устните му бяха бели, а тялото му бе на пода в нетипична поза“, пише Джесика в своя блог.
Джесика и Джъстин са музиканти и дори са записали заедно свой албум. Тя нарича деня, в който е изгубила мъжа си – „деня, в който музиката умря“. Дамата и семейството й погребали Джъстин точно седмица след раждането на малкия Джакс.
На следващия ден Джесика осъзнала, че е останала сама за първи път след смъртта на Джъстин. Тогава била в банята и си взимала душ. „Приех това като възможност да потъна в страданието си“, пише тя. „Допира на студените плочки до бузите ми, бяха единственото облекчение на болката и осъзнах, че това е моментът, в който съм готова да се предам. Исках да умра“.
Притеснен приятел потропал на вратата на банята, заплашвайки да я разбие, тъй като Джесика все още не била излязла два часа по-късно. Приятелите и роднините на Джесика я умолявали да излезе. Джакс бил гладен, а тя трябвало да го накърми.
Когато чула как майка й казва, че ще отиде до магазина, за да купи сухо мляко, Джесика се насилила да стане от пода. „Животът е поредица от избори, а изборът да живея, започна с решението ми да стана от пода на банята и да нахраня бебето си“, пише тя.
Десет месеца по-късно Джесика намерила отново сили да продължи напред, докато наблюдавала как Джакс расте, учи се да ходи и говори.
Тя решила отново да започне да се занимава с музика и се съгласила да помогне на една група с няколко концертни участия. Макар и да било по-лесно да откаже, тя решила, че не иска да прекара живота си, бягайки от емоциите, които музиката й носи – едновременно радост и тъга.
Джесика в момента е за месец в Аляска, където свири с групата Фортаг.
2-годишният Джакс е с нея и според Джесика, малкият има същото чувство за хумор като на татко си.
Тя започнала да посещава курсове по журналистика и иска да напише книга, с която да помогне на други, които живеят при същите обстоятелства. „Никога не съм искала да живея живот, който може да бъде превърнат в книга или филм“, пише тя. „Но не можеш да избереш житейския си път, той избира теб.“
