В основата на тази история и съдба е любовта. По-конкретно любовта към майката. И не, няма фройдистки специфични мотиви като Едиповия комплекс. Тази любов е чисто синовна и детска. Твърде рано изгубена и оставила дълбока празнота.
Дете, което с надежда търси майка, въпреки обективната реална невъзможност за щастлив завършек на търсенето.
Нека си представим детето на най-красивата жена, пред коeто са се разкрили само най-добрите ѝ светли страни, нейната красота, доброта, популярност и хумор. За нея той определено не е бил "резервен", дори ако цялото внимание на останалите е насочено към престолонаследника, по-големия брат. Нека си представим как се чувства той, изгубил всичко наведнъж и озовал се под прицела на всички камери по света, сканиращи лицето му в търсене на сълзи.