Дългата история на феминистката борба е предоставила на жените основни човешки права, но също и овластяващо послание: Жените могат да бъдат и да правят всичко. Ако филмът „Барби“ ни показа нещо, то това са различните профили и професии на жените – от физичка до журналистка, лекарка и дори президент Барби. Но капиталистическата система и консуматорската култура обърнаха историята с главата надолу. А именно, днес жените често са обвинявани, ако не успеят да постигнат всичко. Въпреки усилията на феминизма, мизогинистичната консуматорска култура обърна ситуацията в своя полза, налагайки високи очаквания и натиск върху жените, които в много случаи потискат самочувствието на жените и ги карат да се чувстват удовлетворени, ако не постигнат „всичко“.

Въпреки че да пожънеш успех във всяка възможна област звучи фантастично, идеята да завършиш висше образование, да се издигнеш в кариерата, да си с идеални пропорции (които често са нереалистични), да си отдадена майка и съпруга и успешно да балансираш всички тези роли, като същевременно се грижиш за себе си, имаш социален живот и хобита, не се натрапва на мъжете. От тях не се очаква да са едновременно успешни в кариерата си, да имат тяло на Аполон и да са отдадени бащи и съпрузи. Освен това, те често водят по-богат социален живот от този на жените.

Въпреки че всички Барбита в Барбиленд изглеждат съвършени, първият урок, който ни дава режисьорът на филма Грета Гъруиг, е, че този идеал, към който повечето жени се стремят, е изтощителен и почти непостижим в реалния свят. Главната ни героиня преживява съвсем човешки неща, като случайно да изгори гофретата си или да усети студената вода на душа сутрин.