Елинор Рузвелт: Ако животът беше предвидим, щеше да е безвкусен...

Преди 133 години, на 11 октомври в Ню Йорк се ражда Елинор Рузвелт. Тази забележителна дама остава в историята не просто като съпругата на 32-рия президент на САЩ, Франклин Рузвелт, но и като страстен защитник на правата на човека, заклет борец срещу бедността и расовата дискриминация, отявлен противник на войната. След смъртта на съпруга й, тя остава изключително активна в политическия живот на страната си. Настоява САЩ да се присъедини и да подкрепи Обединените нации и става един от първите делегати. Председател е на комисията на ООН за правата на човека. След смъртта й през 1962 г. Ню Йорк Тайм я определя като „една от най-уважаваните жени в света“. През 1999 г. е включена в листа на Галъп за десетте най-широко почитани хора на 20 век.

На днешния ден нека си припомним какво ни завеща Елинор Рузвелт, жена, която доказа, че една дама може да направи промяна в този мъжки свят....

Бъдещето принадлежи на тези, които вярват в мечтите си.

Никога нищо не е постигано от човек, който заявява: „Не може да бъде направено“.

Отнема толкова енергия да мечтаеш, колкото и да планираш.

Прави това, което в сърцето си чувстваш, че е правилно. При всички случаи ще те критикуват. Ще те критикуват, ако го направиш. Ще те критикуват и ако не го направиш.

Приятелството със себе си е най-важно, защото, ако не можеш да си приятел със себе си, не можеш да си приятел с никой друг на света.

Винаги помни, че не само имаш правото да бъдеш индивидуална личност; имаш и задължението да бъдеш такава.

Всеки ден прави по нещо, от което те е страх.

Трябва да правиш нещата, които си мислиш, че не можеш да направиш.

С всяка победа, независимо от цената и болката на моменти, добиваш нарастваща увереност и сила, която ти помага да се изправиш срещу следващия страх.

Добиваш смелост, кураж и увереност с всеки следващ път, когато спреш и погледнеш страха в лицето. Тогава можеш да кажеш: „Преживях този ужас. Мога да се справя и със следващото нещо, което се задава.“

Не е честно да искаш от другите това, което сам не би направил.

Вярвам, че всеки може да се пребори със страха, като прави нещата, които се страхува да прави, и то продължи да ги прави, докато не се справи успешно с тях.

Това, което трябва да направиш, обикновено може да бъде направено.

Щастието не е цел, то е вторичен продукт.

Опитът ми показва, че работата е най-добрият начин да се измъкнеш от дупката.

Жената е като торбичка чай – не можете да кажете колко силна е тя, докато не я потопите в гореща вода.

Единственото преимущество на това да не си добра домакиня е, че твоите гости с удоволствие ще си мислят колко по-добре се справят от теб.
Има практични малки неща в домакинството, които никой мъж не може да разбере.

По-добре е да запалиш свещ, вместо да проклинаш мрака.

Трябва да приемаш всичко, което ти се случва, да го посрещнеш с кураж и да даваш най-доброто от себе си в тази ситуация.

Никой не може да те накара да се почувстваш унизен без твоето съгласие.

С новия ден идват нова сила и нови мисли.

Животът е, за да се живее, и любопитството трябва да бъде съхранено. Човек не трябва никога, по никаква причина, да обръща гръб на живота.

Ако животът беше предвидим, щеше да е безвкусен.

Мисля, че ако при раждането на детето, майката можеше да поиска дар от феята, този дар би бил любопитството.

Вероятно най-щастливият период в живота ни е средната възраст, когато страстите на младостта са охладнели, а слабостта на възрастта още не е започнала... като сенките, които сутрин и вечер са толкова големи, а по обед почти изчезват...

Не можеш да живееш живота на другите, дори на децата си. Единственото влияние, което можеш да имаш върху тях, е чрез своя собствен живот и това, което ти самият си станал.

Опростяването на живота ще е първата стъпка към рационалното живеене, струва ми се.

Единствено характерът на човек е мерило за неговата стойност.

Философията на човек не се изразява най-добре с думи. Изразява се най-добре с изборите, които този човек прави...

Погледнато в перспектива, ние формираме животите си, формираме и себе си. Процесът не приключва, докато не умрем. А изборите, които правим, са изключително наша отговорност.

Хората израстват чрез опита си, ако посрещат живота честно и смело. Така се изгражда характерът.

Когато животът, който сме живели досега, е бил твърде лесен, няма да сме готови за бурите, които, рано или късно, идват в живота на всеки, бил той богат или беден.

Да даряваш любов само по себе си значи да се учиш.

Страх ни е да си позволим да ни е грижа за някого твърде много, защото се страхуваме, че другият може изобщо да не го е грижа.

Кога съзнанието ни ще израсне до степен, че да можем да предотвратяване човешкото нещастие, а не да отмъщаваме за него?

В нашите взаимоотношения чувството, че си нужен и желан ни дава най-голямото удовлетворение и създава най-силните връзки.

Великите умове обсъждат идеи; средните умове обсъждат събития; малките умове обсъждат хора.

Понякога се чудя дали политиците ще започнат да говорят конкретни неща или винаги ще използват обобщения, в които всички могат да се припознаят и които всъщност значат толкова малко.

Разбирането е двупосочна улица.

Не е достатъчно да говорим за мира. Трябва да вярваме в него. И не е достатъчно да вярваме в него. Трябва да работим за него.

Справедливостта не може да е само за едната страна; трябва да е и за двете.

Не мога да повярвам, че войната е най-доброто решение. Никой не спечели последната война. И никой няма да спечели следващата.

Омразата и силата не могат да бъдат част от този свят, без да окажат влияние върху всичко останало.

Свободата отправя своите изисквания към всяко човешко същество. Със свободата идва и отговорността. За човек обаче, който не иска да израсне и да носи собствения си товар, това е ужасна перспектива.

Толкова съм доволна, че никога не съм се чувствала важна. Това наистина опростява живота!

Прекарах много години от своя живот в опозиция и мога да кажа, че тази роля ми харесва.

Автобиографиите са полезни само дотолкова, доколкото съдбите, за които четеш и които анализираш, могат да ти предложат нещо полезно за твоето собствено пътуване в живота.

Колкото до постиженията, аз просто правех това, което трябваше да правя в съотвения момент...

НАЗАД