Сигурно сте забелязали, че днешните 10-годишни деца приличат на тийнейджърите, тийнейджърите – на възрастни, а хората на средна възраст са учудващо младолики... Какво се случва?
Множество проучвания доказват, че изобщо не си въобразяваме горните наблюдения, те са съвсем реални.
Какви са промените?
На снимката вляво е Мерилин Монро, която е била висока 166 см, а вдясно е Дженифър Лоурънс, която е 175 см.
Височината: За последните 150 години човечеството значително е пораснало. Средната височина е нараснала с цели 10 см. Днес сме с една глава по-високи от предците ни, които са живели в края на XIX век. Най-високата нация в света е датската. В Дания средната височина на мъжете е 183 см, в България е 175 см.
Разкопки показват, че между скелетите от каменната ера и тези от XVIII век няма съществена разлика във височината. Но с началото на индустриалната революция (средата на XIX век) започват да се случват и промените – средната височина нараства. Учените са на мнение, че промените се дължат на по-доброто захранване в детството, защото все повече хора имат достатъчно храна, за да изхранват децата си. Доказателство за това е, че през гладните години на Първата и Втората световна война средният ръст при децата спада.
Пубертът започва много по-рано. През 1860 г. едно обикновено момиче е навлизало в пубертета на 16-годишна възраст, днес това се случва около 10-годишна възраст. Същото се отнася и за момчетата – те също навлизат в пубертета по-рано и 1 година след момичетата.
Децата спират да растат по-рано. Днес това се случва на 16 г. при момичетата и на 18 г. при момчетата. Преди момичетата са спирали да растат на 20, а момчетата – на 22.
Елена Кузмина е съветска актриса. На лявата снимка тя е на 40 години. Вдясно виждате съвременната канадска актриса Рашел Льофевр, която също е на 40 години.
Днес остаряваме значително по-късно от нашите предци. Това най-вероятно е свързано с развитието на медицината и лесният достъп до качествена храна. Приема се, че навлизаме в старческа възраст на 65 години. Но това зависи и от конкретната страна. В Япония старческата възраст започва на 76 години, в Папуа Нова Гвинея това се случва на 45 години.
Репродуктивният период също е станал по-дълъг. Обикновено днес жените навлизат в менопауза на 50-годишна възраст. Няма достатъчно проучвания, които да доказват, че менопаузата започва по-късно, но някои учени са на това мнение.
Технологиите също влияят на развитието ни
На снимката виждате семейство през 60-те години на XX век.
Една от най-популярните теории е, че технологиите също оказват влияние върху нашето по-бързо развитие. Причините за това са:
- Увеличават се светлите часове на денонощието заради електричеството.
- Увеличава се средната температура в домовете заради системите за отопление.
- Медицината се развива с шеметни темпове.
Смята се, че тези фактори допринасят за по-бавното остаряване и по-бързото развитие. Тъй като тялото не хаби енергия да се бори с лошите физически условия, то има повече енергия да се развива.
Влиянието на храната
Вече споменахме връзката между увеличаването на височината и по-доброто хранене. Смята се, че витамин B6, витамин B12 и фолиевата киселина оказват най-голямо въздействие. Днес те се набавят много по-лесно.
Но може би по-важното е, че днес ядем повече. През 2014 г. средностатистическият човек е изяждал по 42 кг месо на година, в средата на XX век количеството е било едва 23 кг.
В СССР някога са яли по 37 кг месо на година, през 2013 г. средностатистическият руснак е изяждал по 73 кг месо. Значителна разлика, нали?
Не е нужно да ядете доста месо, за да сте високи, но в месото се съдържат много вещества, които са необходими за развитието на тялото.
Проблемът на по-бързото развитие
Този процес на забързано развитие поражда няколко проблема. От една страна, 12-годишните момичета вече не приличат на деца, а на млади жени. В тях се събужда сексуално желание и хормоните им полудяват, но психически и емоционално те са си още деца.
Всъщност младите поколения днес се държат доста по-незряло в сравнение със своите предци. В днешно време просто порастваме по-късно. Някога животът е бил по-труден и затова хората е трябвало да съзряват по-бързо.
Днес ставаме свидетели на по-бърз физически растеж, но по-бавно психологическо и емоционално развитие – ние си оставаме деца за доста дълго време. И дори официално се водим „младежи“ до 35-годишна възраст.
НАЗАД
