Чуй, грешки се случват. Но ти не си една от тях!
Нещата няма да бъдат перфектни. Ако измерваш живота си по стандарт на съвършенство, никога няма да бъдеш щастлива. Приеми себе си, където и да си и щастието, което заслужаваш.
Ще има хора, които никога няма да те приемат. Никога няма да обичат начина, по който очите ти се набръчкват от щастието, отразено в смеха ти. Никога няма да приемат добротата ти, дадена без да очакваш да ти се върне в замяна. Те няма да се задоволят с мислите, мечтите и „застъпничеството ти“ за дявола. Ще съборят копринените стени на сърцето ти и ще разкъсат сатенената панделка, която свързва душата с костите ти. Ще те оставят толкова разбита, колкото им позволиш. Не им разрешавай да те пречупят. Преглътни своите благоволение и гордост - не си тяхното очакване за провал.
Но понякога ще се проваляш. Себе си. Другите. И когато го правиш, няма да има достатъчно думи, за да кажеш колко съжаляваш. Някои хора използват прошката като оръжие. Като дракони, вдишващи огън и издишащи дим. Някои ще искат да се състезаваш до финалната линия на приятелството само за да разберат, че никога няма да го постигнеш. Не можеш да си по-бърза от това и не трябва. Други пък ще приемат подаръка, който им се дава с неизмеримо спокойствие и ще те обичат през най-мрачните ти моменти, защото знаят, че ти не си тунела, а светлината в края му. Знаят, че в крайна сметка си човек въпреки тези високи очаквания и големи мечти. И когато гледаш към тях, може да затвориш очи и да очакваш да потънеш или да полетиш.
Събори портите на срама. Няма срам в човечеството. Няма нищо жалко в липсата на съвършенство. Ти си това, което си: набръчкани очи, смях като този в коледната утрин. Не си петънце на хоризонта – ти си звезда на него. Увеличи щастието си и приеми дара, който си. От мястото, където си може да гледаш надолу, да затвориш очите си и да очакваш да потънеш или да полетиш.
Избери да полетиш!
НАЗАД
