Животът се изниза покрай мен,
а аз оставам същата глупачка–
очаквам хубавото ден след ден,
макар съдбата толкоз да ме мачка!
Не вярвам от години в любовта,
мечтите ми останаха по пътя...
Любов ли? Та за мен ли е това?
Защо са ми мечти–главата ми да мътят.
Ала понякога се размечтавам здравата
за някой,който няма да ме лъже,
че аз съм любовта му бялата,
а само с грижа шала ми ще върже...
Дочка Иванова
НАЗАД
